от 27-04-2011 09:07 Какъв живот? : Jabse.InK         (5.7/10) 182Искам да разкажа за едни хора, дето, за съжаление, не са явление у нас. В миналия век, някъде в първата му третина, една жена се бори да отгледа многобройната си челяд със втория си съпруг, който има проблеми с алкохола. Интересното е, че най-малкото дете е родено през 1974 година. Измъчено от бащата - алкохолик и вечното нямане, момичето / детето е момиче/ при първа възможност напуска училище / на 16 години/ и се жени. На следващата година ражда близнета, но едното умира. Скоро след това, младият съпруг също се пропива. Момичето се грижи за него и за бебето. Е,да, ама, на десетата му година умира бащата на младата майка и почти по същото време диагностицират детето с болестта епилепсия. Чудесно! Младият баща напуска семейството, а изоставената млада жена взима детето и се прибира при майка си и брат си на село. Междувременно майката е остаряла достатъчно, за да мисли кой ще я гледа на старини, а братът е болен и безработен. Майка му му приписва малката кирпичена къщичка от две стаички по 12 - 15 квадрата, а той уж ще я гледа. Него кой ще гледа - не знам! Та, там се прибира младата майка с детето и живее вече 10 години. Грижи се за болното си момиче, което по ирония на съдбата е родено на 31.12. Състоянието се влошава до там, че спира да учи. Майка му съответно не работи, а се грижи за голямото вече домакинство. Ще кажете: Има социални служби, програми, организации... Е, има, ама не за тях. Знаете, че с големи букви е изписано какви са мерките за подпомагане на такива хора, а после, със доста по ситни и на доста повече редове - условия, на които трябва да отговарят. И се оказва, че въпреки цялото си окаяно положение тия хора трудно се вместват в контингента за помощ. Братът - болен, но без здравни права и нерегистриран - значи - оцелява сам. Бабата - стара, с минимална пенсия - получава дърва за зимата. Детето болно - получава двойни детски. Че не учело? Не е проблем нито на държава, нито на общество! Майка му да му бере грижа! Ама имало индивидуални форми на обучение! Е, и ?! Кой да и каже на тая жена? Залисана в търсене на лечение и лекарства, в грижи за домакинството и рушащия се дом, на нея и през ум не и минава, че може нещо да се промени. Приема да изчисти нечий обор, или градина и с парите покрива някоя нужда у дома, излиза да пасе селски животни и се надява, че ще и платят, всеки месец се подписва на борса и се моли в " социала" за включване в програма по заетост и някаква помощ. Но, нали е при брат си и майка си - те трябвало да се грижат за нея, а за детето - дърва и хранителен пакет! Колко хуманно! Че и брат и, и майка и имат нужда от помощ - не се брои. Не са в списъците! Намесих се косвенно. Със съвети и напътствия. С 300 зора и отпуснаха дърва, и я назначиха по програма за временна заетост - 14 отработени дни за 42.90 лева. Въпреки програмите, позволяващи тя да стане асистент на дъщеря си и домашен помощник в къщи / все пак и майка и и дъщеря и, а на края и тя са признати за нуждаещи се от помощ хора/, не се класира. Момичето не било лежащо болно. То има нужда от придружител, но, никой в селото не е включен в тия програми. Отново се намесих. Този път директно. Обясниха ми, че са изчерпали предвидените от държавни програми възможности, но в израз на добра воля я назначиха за три месеца на половин щат / 120 лв/ на работа. Останалите проблеми останаха висящи. Тия три месеца заетост я изтласкаха далеч назад във списъка на хората, които чакат назначение по програмите за заетост. Елегатно! Нали? Сега и казали, че трябва да чака, защото имало и други хора, чакащи заетост. И, пак си е на подписи към " борсата".
Чудя се, дали природата не е предвидила някакъв начин на замразяване на метаболизма?! Когато има пари - да живеем, когато няма - във фризера! Чудя се, след като социалните служби надграждат основата, гарантираща някакво оцеляване, защо не предвижда нищо за хора, които нямат такава основа, та да може и да надградят над нея? Чудя се, защо хора, които могат да бъдат изтласкани с общи усилия до състояние на самостоятелно оцеляване се оставят да вегетират? Какъв живот е видяла тая млада жена и какъв я очаква при такова отношение? А, дъщеря и? И двете имат потенциал за относително добър социален стаус, ако им се помогне да стигнат до там. Те ще си го поддържат. Но... Кой да се занимава с такива?! Защо? Какво ще спечелят от това?
Завършвам, за да не се гневя повече. Но, подчертавам, че този случай не е изолиран и много хора, с техните проблеми, в другите, " бели държави" се подкрепят докато си стъпят на краката и стават пълноправни членове на обществото! Плащат данъци и произвеждат продукт! Дай твоята оценка за статията от 1 до 10 :          автор : (гост) goblenka • 6 коментара •
494 прочитания • 376 уникални
таг :
| (гост) Георги Александров | | ( 1 ) 28-04-2011 17:04 ч. | познавам не една и две такива истории. Баба ми имаше 83 лева пенсия и няколок стотинки, но не и дадоха помоищ, защото била с 15 стотиник над прага. Втория път започан да получава 15 лева пенсия от тази на дядо ми - той беше ветеран от войната - половината я даваше на нас, внуците, мръзнеше на студено и тънеше в мрак. Не я увеличха заради 7 или 8 стотинки. Накрая когато получи мизерно увеличение от 3 или 4 лева жената така се радваше, че просто думи нямам. беше болна от миолома и трябаваше да ходи от Кърджали до Пловдив според НЗОК, ако бяхем приложили техните разпоредби. нека никой не ми говори за сациалните грижи в България| (гост) Георги Александров | | ( 2 ) 28-04-2011 17:11 ч. | познавам не една и две такива истории. Баба ми имаше 83 лева пенсия и няколко стотинки, но не й дадоха помощи, защото била с 15 стотиник над прага (приблизително). После с триста зора започна да получава 15 лева пенсия от тази на дядо ми - той беше ветеран от войната - половината от всичкщо даваше на нас, внуците, мръзнеше на студено и тънеше в мрак. повторноот увеличение, повторон я подмина заради 7 или 8 стотинки. Накрая когато получи мизерно увеличение от 3 или 4 лева (в регионалното се съжалиха над нея - инаеч пак трябваше да я подминат заради 1 или 2 стотинки) жената така се радваше, че просто думи нямам. беше болна от миолома и трябаваше да ходи от Кърджали до Пловдив според НЗОК, ако бяхем приложили техните разпоредби (добре, че намерихме вратичка). Нека никой не ми говори за социалните грижи в България| (гост) goblenka | | ( 3 ) 29-04-2011 12:14 ч. | Точно за това разказах тази история! Покъртителна, често срещана, обичайна за българската реалност от години. Не вярвам нашите споделени истории да доведат до промяна. Но, отношението ни към тях е важно. Ако се замислим защо едни народи постянно ни изпреварват, а ние все изоставаме, то ще разберем, че сме прахосници. Прахосваме природни ресурси, финансови, производственни, човешки... Те от всичко извличат полза!На всяко нещо намират приложение! Крайно време е и ние да се научим на това! Какво по- хубаво от това, да намерим мястото и красотата на всяко живо същество край нас?! Само полза ще имаме!| (гост) goblenka | | ( 4 ) 29-04-2011 12:23 ч. | Точно за това разказах тази история! Покъртителна, често срещана, обичайна за българската реалност от години. Не вярвам нашите споделени истории да доведат до промяна. Но, отношението ни към тях е важно. Ако се замислим защо едни народи постянно ни изпреварват, а ние все изоставаме, то ще разберем, че сме прахосници. Прахосваме природни ресурси, финансови, производственни, човешки... Те от всичко извличат полза!На всяко нещо намират приложение! Крайно време е и ние да се научим на това! Какво по- хубаво от това, да намерим мястото и красотата на всяко живо същество край нас?! Само полза ще имаме!| (гост) БИСТРА ДИМОВА | | ( 5 ) 01-05-2011 07:59 ч. | СПОДЕЛЯМ И СЪЧУВСТВАМ НА ТАКИВА ИСТОРИИ ,НО НЕ МИСЛЯ ,ЧЕ СКОРО В ДЪРЖАВАТА НИ ЩЕ ИМА СОЦИАЛНА И ХУМАННА ПОЛИТИКА.БЯХ СТУДЕНТКА ПОСЛЕДНА ГОДИНА В ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ НА 22г. ,КОГАТО ЗАПОЧНАХА ПРОМЕНИТЕ.ИМАХ ГОЛЯМИ НАДЕЖДИ ЗА ВБЪДЕЩЕТО.ХОДЕХ С ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ ПО МИТИНГИ .КАЗВАХА ,ЧЕ КРИЗАТА ЩЯЛА ДА ОТМИНЕ ДО 10-15г.ВИЖДАШЕ МИ СЕ СТРАШНО МНОГО.НО КАКВО СЕ ПОЛУЧИ ВЕЧЕ СЪМ НА 45г. И ВСЕ ОЩЕ СМЕ В КРИЗА.ЦЕЛИЯТ МИ СЪЗНАТЕЛЕН ЖИВОТ ДО ТУК БЕШЕ БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ-БЕЗ ПОЧИВКИ ,БЕЗ ЕКСКУРЗИИ.КАКВО ОТ ТОВА ,ЧЕ НИ ДАДОХА СВОБОДА ДА ПЪТУВАМЕ ,КОГАТО ДОРИ БЪЛГАРИЯ НЕ МОЖЕШ ДА ОБИКОЛИШ ПРИ ТЕЗИ ЦЕНИ НА ГОРИВАТА И МИЗЕРНИТЕ ЗАПЛАТИ.
Е ВЕЧЕ НЯМАМ ГОЛЯМИ НАДЕЖДИ
НЕ ВЯРВАМ НА ПОЛИТИКАНИ И ДЪРЖАВНИЦИ
НО ВСЕ ПАК ВЯРВАМ В ХУМАНОСТТА И ЧОВЕШКОТО ОТНОШЕНИЕ-НЕ СА СЪВСЕМ НА ИЗЧЕЗВАНЕ! | (гост) goblenka | | ( 6 ) 24-05-2011 17:58 ч. | Така е, Г-жо Димова! В развитие: От социалните служби посетили дома на въпросните хора. Заключили, че дори кокшките в кокшарника на служителката птиците живеят при по-добри условия! Но, какво последвало! Въпрос: Ако ти намерим квартира, как ще си плащаш наема и сметките? С тия 43 лева помощ и 130 пенсия на дъщерята? Сякаш е много далеч от ума, че трябва двата проблема да се решат едновременно! Че има програма специално за такива като тях: Личен асистент!
|
|