Чаша спомени от Тоскана

(5.1/10) 222

Спомените са хубаво нещо. Понякога весели, романтични, друг път тъжни, но винаги идват неочаквано и за да ни припомнят нещо.
Изскачащата тапа от гърлото на бутилката червено вино ме препраща в Тоскана. Оставям всичко, което правя, и се качвам на вълната на идеята и спомена.
Лозовите листа са жълто-червени. Гроздето и маслините са готови за беритба. Слънцето покрива полята, древните замъци и подредените градини са като топла милувка. Есента в Тоскана е нещо несравнимо и неповторимо. Най-великия художник на земята - майката природа - за пореден път сътворява шедьовър от цветове, миризми, пастелни тонове и мистични мъгли.

Загубена в Тоскана
Второстепенните тесни и виещи се пътища сякаш ни блазнят с всеки завой да продължим да се загубваме. Нямаме бърза работа. Единственият план е да се загубим. Изключваме GPS, който нахално ни връща на магистралата и поемаме по път S222.
Ооо, Тоскана - това място е като доза силен стимулант. Веднъж изпробван пристрастява завинаги. Ако мога да опиша усещането по-точно: да си в Тоскана е като да си изпил една чаша вино в повече. Замаян си приятно, все още не си пиян, но светът е някак си по-добро място.
Тук всяко едно дърво, всяка една маслинова горичка, лозе, градина, палазо, каменна ограда и фермерска къща са поставени сякаш с нарочна, предварителна умисъл да впечатляват, да омайват и да привличат наблюдателя. Всяка една гледка, която се изпречва пред очите, наподобява картина на ренесансов художник. Нищо не е излишно, нищо не е претрупано.
Застиналите във времето градове ни карат да се чувстваме като участници в средновековна пиеса, наденали ефирни рокли от преживявания и изпълнени очаквания. Не се учудвам, че тук са създадени и все още съществуват два от най-красивите градове в Европа, а и в света - мраморната Флоренция и топлата тухлена Сиена. Но не, не са само тези два града, които привличат и омайват посетителя. Всяко едно малко градче, което посещаваме по пътя си, ни очарова с тесни улички, високи крепостни стени, история, романтика и различна красота.
На юг от Сиена попаднахме на пейзажи, достойни да бъдат обявени като част от райските градини, поне както аз си ги представям. Спирам на всеки завой, за да снимам древните палазо, разположени сред обширни имения и насаждения от маслини и лози. Горди и високи кипариси стоят като на стража. Преминаваме през каменните градове Монталчиано и Мотепулчиано и си мислим, че повече няма какво да ни изненада.
Повтарям се, но разбирам защо тук, в Тоскана, са родени и работили едни от най-великите художници на всички времена - Микеланджело, Леонардо, Джото и Донатело. Няма начин да не твориш шедьоври, ако живее на такова място. Малко известен факт е, че в Тоскана е основана първата обществена библиотека, първите банки, тук е поръчана първата опера.
Спомените се връщат - ярки, цветни и живи. Видял ли си Тоскана, не ти остава нищо друго, освен доброволно да се оставиш на магията.
Есента е времето за наслада
Октомври е. Признавам си, че съм тук, защото бях прочела в един пътеводител, че това е най-доброто време за посещение на Тоскана…и не сбърках. Есента е времето за наслада не само на очите и душата, но и на вкуса. Това е сезонът, в който може да се опитат прясно глиганско месо, задушено във вино, подправки и поднесено с доматен сос. Есента е сезонът и на трюфелите и няма как да не опитаме паста с прясно настъргани трюфели, ризотото с прясни манатарки, всички обилно полети с прекрасно италианско вино.
Спомените, особено вкусовите, отново прииждат и нарушават ритъма на мислите и на писалката ми. Току пред мен изниква картината на импровизираната закуска, която си спретнахме в едно имение - седнали сред маслинови гори и лози, заобиколени от гори и древни крепости. Връщам се на слънчевия площад на Сан Гиминяно и се виждам с чаша бяло вино в ръка. Усещанията отново ме изпълват със спокойствие и наслада. Връщам се в " сегато" на вечерта и си сипвам още една чаша вино, затварям очи и си представям, че съм там в Тоскана, под стройните снаги на кипарисите и мекото италианско слънце.