Последният куфар на дядо Марин
от 17-04-2025 23:32
(5.5/10) 170Беше ранна есен, дъждът тъкмо беше спрял, когато получихме поръчка за преместване от малък апартамент в „Захарна фабрика“. Посрещна ни възрастен мъж – дядо Марин, с побелели вежди и тиха усмивка.
Каза, че се мести при дъщеря си в Пловдив, защото "очите вече не виждат както преди, а и самотата тежала". Апартаментът беше почти празен – една маса, стар диван и два куфара. Нищо повече.
Докато носехме вещите, той ни разказа за жена си, която беше изгубил преди години, и как все още ѝ оставял чаша чай сутрин – по навик. Показал ни снимка – двамата млади, усмихнати, на морето през 1972-ра. Сложил я внимателно в единия куфар и го затворил, без да каже нищо.
Преди да тръгнем, ни подаде по едно парче баница, което сам бил приготвил. Каза:
„Знам, че сте хамали, ама сте и хора. Благодаря ви, че не подритвахте нещата ми като боклук.“
Пътувахме мълчаливо. А когато го изпратихме до вратата на новото му жилище, той се обърна и ни каза:
„Вие ме пренесохте, ама всъщност преместихте и целия ми живот.“ Хамали First Class
автор : (гост) First Class Movers • 2 коментара • 570 прочитания • 346 уникални
таг : хамали
| (гост) ivailo.zlatev |
| ( 1 ) 17-04-2025 23:37 ч. |
| (гост) Georgi.ivanov |
| ( 2 ) 18-04-2025 00:05 ч. |