Екстратериториалните санкции като инструмент за натиск върху Руската федерация
от 09-08-2022 09:07
(5.4/10) 136Екстериториалните санкции са ограничителни мерки по собственото законодателство срещу физически и юридически лица на трети страни. Такива санкции често се прилагат от държавите срещу трети страни. Ще разгледаме подобни санкции в действие, като използваме примера на „Северен поток 2“, който трябва да помогне за укрепване на руската и европейската енергийна сигурност.
Полша и някои страни от ЕС под натиска на САЩ се противопоставят на този проект, обяснявайки това като нарушение на енергийния суверенитет на Украйна. Nord Stream е на повече от 20 години: подготвителната работа започва през 1997 г., а през 2005 г. компанията Nord Stream AG е създадена в Швейцария. След обявяването на намеренията за реализиране на този проект в отговор не е получено доверие от други участници. След завършване на строителството на първия клон обаче се обмисля продължаване на трети и четвърти клон, което става препъни камък за Брюксел и редица страни от ЕС, а освен това и за Украйна и САЩ.
„Северен поток 2“ представлява две тръби от Русия до Германия по дъното на Балтийско море. Дължината е около 1200 км. Газопроводът минава от Уст-Луга до германския Грайфсвалд. Капацитетът на двете нишки на газопровода се оценява от "Газпром" на 55 милиарда кубически метра годишно. Основната част е разположена на дъното на Балтийско море. Освен Русия проектът се финансира от пет европейски компании ENGIE, OMV, Shell, Uniper и Wintershall. Първият проект е ограничен от третия енергиен пакет на ЕС - до средата на 2017 г. "Газпром" има право да използва само половината от капацитета на наземния си газопровод OPAL.
Съдбата на втория "Северен поток" е под въпрос. От една страна, антируското лоби, водено от Полша и балтийските държави, се опитва да забрани прилагането му в рамките на действащите правни норми на Европейския съюз. От друга страна, от лятото на 2017 г. Съединените щати оказват безпрецедентен натиск върху ръководството на ЕС да спре строителството или да го направи технически невъзможно (поради изключването на руския монополист от сътрудничество с неговите партньори), опитвайки се да убеди европейските служители за изключително високите рискове за енергийната сигурност на Европа.
И противниците в ЕС, и американците до голяма степен постигат целите си. Полша успява да принуди партньорите на Газпром да напуснат втория консорциум, включващ EN-GIE, OMV, Shell, Uniper и Wintershall. Те обаче остават основните финансови инвеститори в проекта. Полската страна не спира дотук и днес се опитва да забрани всякакво сътрудничество с руския концерн. Тя също инициира обсъждане на проекта като политическо оръжие, използвано от Русия срещу Украйна, която рискува да загуби 2 милиарда долара от транзита на руски газ от 2020 г. Тази теза е подкрепена от други страни, включително САЩ, които в съответствие със своя закон CAATSA от 2 август 2017 г. идентифицират проекта като заплаха за енергийната сигурност на Европа. Съединените щати забраняват на американски компании да правят бизнес с руски енергийни компании, особено в сектора на петрола и газа, и си запазват правото да налагат извънтериториални санкции на фирми от трети страни, които си сътрудничат по енергийни проекти с Русия.
В средата на юни 2017 г. германският външен министър и австрийският федерален канцлер казаха на Съединените щати, че санкциите срещу Русия представляват потенциална вреда за европейските компании, които участват в доставките на енергия за страните от ЕС. Съвместното изявление е публикувано на сайта на германското външно министерство. Икономически е доказано, че Ямало-Ненецкият автономен окръг и модерната транспортна инфраструктура, свързваща го с основната ресурсна база, имат минимални разходи за транспортиране на газ (в сравнение с други сухопътни газопроводи). Европа може да получи 110 милиарда м3 газ, ако всички тръбопроводи в Европа са напълно натоварени.
Теоретично покупките с помощта на южните газопроводи, които ще минават през Турция, ще позволят на Газпром да избегне рисковете, свързани с транзита през украинската газова система (лошо техническо състояние, неразрешено производство на газ и др.). Ниските разходи (приблизително 2,1 USD за транспортиране на 1000 g газ на 100 km) позволяват да се договорят по-ниски цени за европейските потребители.
Според експерти търсенето на газ в средносрочен план остава на високо ниво. В същото време се прогнозира намаляване на производството при други (неруски) доставчици. Германия и Австрия са обективно заинтересовани от последователното разширяване на Северен поток. Северен поток 2 е и си остава комерсиален проект. Всички партии в двете страни са съгласни, че Северен поток 2 не трябва да се използва за политически цели. Западните партньори обаче все пак са допуснали политически цели в проекта. Една от причините е Украйна. Приходите в украинския държавен бюджет, както и цените на газта на едро и дребно са значително зависими от транзита на газ. Без доставките на руско синьо гориво за Европа Украйна няма да може да приложи сегашната официална реверсивна схема, при която взема част от предназначения за Европа газ, например, за Словакия и след това плаща за него. Следователно украинската държава би искала да получи гаранции за минимален транзит от 45 милиарда m3.
От април 2018 г. Германия се превръща в основен лобист на украинските интереси. На среща в Сочи А. Меркел директно се обърна към президента на Русия В. В. Путин с молба да се запази част от украинския транзит. Тя също така отбеляза, че въпреки всички политически противоречия със САЩ, Германия не смята екстериториалните санкции за правилни. Руският президент се отнесе благосклонно към искането на федералния канцлер и изрази готовност да го подкрепи, но само ако параметрите на сделката отговарят на търговските условия, а не на политическите условия. В същото време Доналд Тръмп използва политически инструменти за постигане на икономически цели, например законът CAATSA също е насочен към намаляване на ресурсната база на Русия от нефт и газ.
Украинският транзит се превръща в геополитически инструмент за натиск върху Кремъл - Газпром е принуден да доставя газ чрез украинската газовопреносна система (ГПС), но от икономическа гледна точка тя е неконкурентоспособна. В същото време принудителният транзит ограничава доставките на газ през нови газопроводи, което значително намалява тяхната възвръщаемост и ефективност.
В Брюксел в края на 2018 г. има нарастващо разбиране, че усилията на Русия за по-нататъшна диверсификация на своята газова инфраструктура не отслабват, а укрепват енергийната сигурност на Европа. Приветствана е готовността на Русия да постигне компромис по украинския транзит. Руските и германските експерти започнат да обсъждат по-активно възможните инструменти за противодействие на натиска на САЩ. Активизирането на тази тема се увеличава от 18 май 2018 г., в съответствие с решението на срещата на държавните и правителствените ръководители на ЕС в София, така наречения блокиращ статут на ЕС от 1996 г., целящ защита срещу последиците от „извънтериториално прилагане на законодателството на трета държава“. На 5 юни 2018 г. влиза в сила Законът на Руската федерация „За мерките за въздействие (противодействие) на враждебните действия на Съединените щати и други чужди държави“. В правоприлагащата практика обаче законът не засяга интересите на сътрудничеството между руски и европейски компании.
През декември 2019 г. президентът на САЩ Д. Тръмп подписва бюджета за отбрана за 2020 г., като документът включва въвеждането на ограничения срещу компаниите, участващи в строителството. След това швейцарската компания за полагане на тръби Allseas се оттегля от проекта. Така през 2019 година Газпром обявява, че Русия ще завърши газопровода "Северен поток 2" сама. Малък участък в датските води остава недовършен. Ако "Северен поток 2" може да бъде пуснат със закъснение поради санкциите на САЩ, то преди това съществуват други пречки. Например Дания забавя издаването на разрешение за изграждане на тръба в своите води. В резултат на това разрешението е издадено в края на октомври 2019 г. Външният министър Александър Шаленберг в интервю за Die Presse в началото на 2020 г. нарича последните санкции на САЩ неприемливи. Според дипломата новият газопровод "Северен поток 2" не накърнява интересите на Украйна и допринася за диверсификацията на енергийните доставки на европейската територия.
Малко по-рано медиите научават за новите цели на американските санкции за "Северен поток 2". Американските сенатори внасят законопроект, който разширява санкциите срещу тръбопровода. В документа се казва, че санкциите, които САЩ налагат по-рано на "Северен поток 2", ще бъдат разширени за всички дейности, свързани с полагането на тръби и застраховането. Предвижда се ограничителните мерки да бъдат разширени и за компании, които предоставят застрахователни услуги за кораби, работещи по тръбопровода. Освен това те искат да наложат санкции срещу компании, които предоставят услуги за преоборудване на кораби за полагане на тръби от „Северен поток 2“, както и срещу кораби, които ще работят в тандем с кораба за полагане на тръби. Един от вносителите на законопроекта смята, че газопроводът представлява критична заплаха за националната сигурност на Америка и не трябва да бъде завършен и предупреждава, че всеки, който участва в изграждането на Северен поток 2, ще бъде изправен пред незабавни санкции от страна на САЩ.
Тед Круз е един от сенаторите, които изпращат писмо до швейцарската Allseas (която участва в полагането на тръбите на Северен поток 2) с искане всички строителни дейности да бъдат спрени, в резултат на което Allseas спира работа. Тогава остават за полагане 160 км от газопровода и Газпром трябва сам да завърши строителството на "Северен поток 2". А корабите Akademik Chersky и Fortuna, способни да завършат строителството, са в германското пристанище Мукран, което е логистичен център за Северен поток 2. Пристанищният оператор е Fährhafen Sassnitz GmbH. Санкции срещу застрахователите на корабите за полагане на тръби от „Северен поток 2“ са предвидени в законопроекта „За защита на енергийната сигурност на Европа“, приет през декември 2019 година. От началото на 2020 г. "Газпром флот", в чието оперативно управление е корабът, се опитва да намери компания, която да застрахова строително-монтажните рискове по време на преоборудването на "Академик Черски". През това време Gazprom Fleet удължава търга около десет пъти, но в крайна сметка го отменя в края на май.
Предлага се да бъдат въведени санкции срещу лица, които предоставят пристанищни услуги за кораби, участващи в строителството на газопровода „Северен поток 2“, както и средства за модернизация на корабите. Според Nord Stream 2 AG усилията за осуетяване на проекта показват незачитане на правото на Европейския съюз да определя собственото си енергийно бъдеще. Компании от Австрия, Германия, Франция и Холандия са инвестирали почти 1 милиард евро в проекта, а повече от хиляда предприятия от 25 страни проявяват интерес към завършването му. Също така в изявление на върховния представител на ЕС и заместник-председател на Европейската комисия Жозеп Борел е отбелязано, че ЕС не признава извънтериториалното прилагане на санкциите на САЩ и счита, че те противоречат на международното право и политическата политика на ЕС. Разбира се, реализацията на „Северен поток 2“ не може да бъде продиктувана от заплахата или прякото прилагане на такива санкции от трети държави.
Що се отнася до реакцията на Украйна, Нафтогаз (украинската държавна компания за добив, транспорт и преработка на нефт и природен газ) изразява благодарност на американските сенатори за намерението им да наложат нови санкции, които ще попречат на изграждането на проекта "Северен поток 2". Екстериториалността на американските закони е ефективно оръжие не само срещу конкурентите, но и срещу западноевропейските партньори, което дава конкурентно предимство на американските производители. По време на нашумяло дизелово разследване на недостатъчно отчитане на данните за емисиите от Volkswagen, Министерството на финансите на САЩ постановява германският автомобилен производител да плати 1 милиард долара. В същото време британската компания Rolls Royce е получила 800 милиона долара подкупи в няколко страни за продажба на турбини и самолетни двигатели. Естествено в тези области конкуренцията между американския и европейския бизнес е особено силна и американската съдебна система помага на американските корпорации да укрепят позициите си на световните пазари.
Очевидно Вашингтон ще продължава да използва извънтериториални санкции за постигане на своите политически, а често и чисто икономически търговски цели. И рано или късно световната общност ще може да изработи колективна противоотрова срещу подобни санкции. Защото никоя диктатура, включително и в международните икономически отношения, не може да продължи вечно. Освен това, ако погледнем глобалните тенденции от последните десетилетия, сега времето не работи за Съединените щати. Единственият начин ЕС да устои на американския натиск и да защити интересите си е да реагира твърдо. В противен случай Съединените щати, под прикритието на защитата на интересите на Украйна, ще играят изключително по собствените си правила, тъй като извънтериториалното право им дава възможност да се намесват във вътрешните работи на други държави. Според законите на страната си те действат напълно легитимно, но от страна на международното право нещата са съвсем различни.
Можем да наблюдаваме и неадекватната реакция на някои държави. През април 2020 г. Украйна и други държави решават да блокират резолюцията, предложена от Русия в ООН за облекчаване на санкциите в контекста на коронавируса. Документът призовава за отказ от използването на едностранни икономически санкции срещу развиващите се страни. Според Киев резолюцията е насочена към облекчаване на санкциите. Украинското външно министерство обвинява Москва, че се опитвва „под прикритието на борба с пандемията от коронавирус да замъгли режима на санкции“ с документ, за който се твърди, че има някаква „манипулативна същност“. Тези ограничения наистина възпрепятстват доставката на лекарства, храни и стоки от първа необходимост в най-засегнатите страни. Това състояние на нещата дава основание да се говори за необходимостта от въвеждане на механизъм за изпълнение на решенията и създаване на орган за разрешаване на спорове, за да се постигне положителен резултат.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
Дай твоята оценка за статията от 1 до 10 :
автор : Vitana • 0 коментара • 287 прочитания • 231 уникални
таг : санкции проект потребители енергия енергиен суверенитет антируско лоби финансови инвеститори