Спецификата при прилагането на санкции срещу Венецуела
от 08-08-2022 21:43
(5.7/10) 138От началото на независимото си съществуване Венецуела, богата на природни и климатични ресурси, е изправена пред значителни трудности – страната три пъти извоюва своята независимост от Испанската империя. Там робството е премахнато по-рано, отколкото в Бразилия. Целият 19 век в републиката е съпроводен от борба за пътищата на развитие на страната между две партии - консервативната (представена главно от латифундистите) и либералната. В навечерието на Първата световна война - с подкрепата на САЩ - в страната е извършен държавен преврат, в резултат на който във Венецуела се установява военна диктатура. Американската компания "Стандарт Ойл" и англо-холандската компания "Роял Дъч-Шел" стават собственици на най-големите петролни полета, а също така стават и основни мениджъри на икономиката. По тяхна инициатива през 1920 г. е приет закон, според който чуждестранните компании получават същите права на петролни концесии като националните, а също така им се предоставят ниски мита върху износа на петрол.
От началото на индустриалното развитие на петролодобива Съединените щати се превръщат в основен търговски партньор на Венецуела, изтласквайки отслабващата Великобритания. Значимостта на Венецуела се определя от факта, че тя е единственият немюсюлмански член на ОПЕК, който има значително влияние върху световния петролен пазар. Достатъчно е да се каже, че 45% от целия венецуелски износ, главно петрол, отива за американския пазар.
При администрацията на президента Барак Обама Съединените щати въвеждат първите санкции срещу Венецуела през декември 2014 г. Конгресът на САЩ приема венецуелския Закон за правата на човека и защита на гражданското общество, който нарежда на президента да наложи санкции на венецуелските сили за сигурност, които яростно потушават студентските протести. Президентът кодифицира този закон през 2015 г., като анулира активите и визите на осем души в администрацията на Мадуро.
Този закон по-късно е удължен до 2019 г. и Министерството на финансите на САЩ инициира десетки обвинения срещу държавни и военни служители, включително с обвинения за подкрепа за тероризъм, наркотици и трафик на хора, нарушения на правата на човека, корупция, пране на пари, други финансови престъпления и нелиберално поведение. Към днешна дата Съединените щати са санкционирали 119 лица и 47 организации от или свързани с Венецуела, много от които също са посочени от Канада, Мексико, Панама и Европейския съюз. Въпреки че администрацията на Обама следва широко прилагане на санкциите, най-забележителната промяна в политиката след встъпването в длъжност на президента Тръмп през 2017 г. е постепенното преминаване от индивидуални към секторни санкции. Това са различни инструменти на политиката: индивидуалните санкции блокират активите и движението на лица, за които се смята, че допринасят за режима, докато секторните санкции забраняват сделки с определени компании, които извършват незаконни дейности от името на правителството. Когато президентът Тръмп встъпва в длъжност, той продължава да санкционира лица, за които се смята, че работят от името на режима на Мадуро, включително семейството на Мадуро, вицепрезидента и министри, както и съветници около него. Промяната в курса обаче идва, когато президентът издава изпълнителна заповед през август 2017 г., забраняваща на гражданите на САЩ да купуват венецуелски държавен дълг, по-специално срещу държавната петролна компания на Венецуела, Petróleos de Venezuela S.A. (PDVSA). Мандатът също така ограничава достъпа на венецуелското правителство до американския дълг и пазарите на ценни книжа, за да ограничи способността на Мадуро да финансира незаконни дейности и да плаща на военни служители.
През март 2018 г. президентът забранява на гражданите на САЩ да извършват транзакции с petromoneda (по-известен като petro), неуспешна криптовалута, контролирана от правителството, създадена от режима за заобикаляне на финансовите санкции. След нелегитимното преизбиране на Мадуро през май 2018 г. нова изпълнителна заповед отрязва правителството на Венецуела и всичките му дъщерни дружества от международно дългово финансиране, като допълнително блокира корумпираните венецуелски служители да продават държавни активи. Съгласно изпълнителна заповед от 2018 г., която определя рамката за наказване на венецуелски компании, смятани за съучастници в измамни или корупционни практики, Министерството на финансите определи PdVSA като цел на санкция, замразявайки нейната собственост и интереси и забранявайки транзакции с граждани на САЩ. Тези санкции обаче не влизат в сила до юни 2019 г.
Няколко публични, частни и военни лица са наказани за участието им в незаконния добив. Месец по-късно Министерството на финансите налага санкции на Централната банка на Венецуела, като ограничава достъпа ѝ до американска валута и способността ѝ да извършва международни транзакции. Допълнителни целеви санкции са приложени към мрежа от кубински и руски компании, включително банки, вносители на петрол и корабни компании, които си сътрудничат с PdVSA и предоставят пари на правителството на Мадуро.
В началото на август 2019 година президентът Тръмп обявява пълно ембарго срещу правителството на Венецуела, блокирайки всички операции с някои изключения, свързани с хуманитарна помощ. Освен това той дава на Министерството на финансите правомощието да прилага вторични санкции срещу чуждестранни и местни организации, свързани с режима на Мадуро. Като цяло от 2014 г. Венецуела колективно е загубила две трети от своя БВП.
Фокусът на Венецуела върху продажбата на минерали, при липса на други значими видове експортни продукти, определя високата степен на зависимост на икономическия растеж на страната от цените на петрола. Периодът на най-високи темпове на растеж на БВП се случват по време на значително увеличение на цените на петрола през 2004–2008 г. - средната стойност на показателя през този период е 10,5% годишно. От 2014 г. Венецуела навлиза в период на дълбока икономическа рецесия, предизвикана от срива на цените на суровините. Високото ниво на корупция се отразява на социалните и икономическите проблеми. Силното покачване на цените е проява на кризата. Потребителската инфлация във Венецуела е средно 21,9%, като се ускорява до 40,6% през 2013 г. и продължава да нараства до хиперинфлационни стойности в бъдеще.
В края на 2018 г. инфлацията в страната достига своя връх и след това намалява до 19 906,0% през 2019 г. Според прогнозата на МВФ през 2020-2021 г. хиперинфлацията във Венецуела ще остане на ниво от 15 000% годишно. Кризата изостря други структурни проблеми във венецуелската икономика, по-специално отрицателното салдо на държавния бюджет, наблюдавано в страната от 2006 г., както е показано в таблица 1. Основният фактор за нарастването на дефицита е намаляването на производството и продажбите на петрол. През 2018 г. превишението на държавните разходи над приходите достига 31,3% от БВП, след което отново намалява до 10,0% от БВП през 2019 г. Освен това публичният дълг на Венецуела също достига рекордни нива и до 2018 г. се повишава до 182,4% от БВП.
Според прогнозата на МВФ от 14 април 2020 г. през 2020-2021 г. се очаква реалният БВП на Венецуела да продължи да намалява, но темпът на спад ще се забави съответно до 15,0% и 5,0% след рекордните 35,0% през 2019 г. Процесите, оказали негативно влияние върху икономиката, са свързани със следните два фактора. Правителството иска от ExxonMobil и ConocoPhillips, които разработват петролните полета съвместно с PDSVA, да осигурят контрол върху дейността си, което е отказано. Това намалява размера на инвестициите, на Венецуела също е отказан международен експертен опит, което препятства началото на производството на петрол. У. Чавес изпраща парите от продажбата на петрол не в индустрията за по-нататъшно развитие, а в програми за социална подкрепа, а това по-късно води до намаляване на производството на суровини. В резултат на тези фактори досега нивото на производство на петрол е намаляло и е достигнало най-ниското си ниво от 1965 г. насам. Производството на суров петрол във Венецуела се увеличава до 737 хиляди барела/ден през април 2020 г. Максималното производство е 3453 хиляди барела/ден, а минимумът е 594 хиляди барела/ден.
Заедно с национализацията на определени сектори от икономиката преди кризата се наблюдава спад на безработицата до 7%, но спадът в цената на барел петрол отново довежда до нейното повишаване. И още през 2018 г. безработицата се увеличава до 35,5%. Санкциите не са причинили икономическа или хуманитарна криза във Венецуела, тъй като трудните условия във Венецуела са предшествали прилагането на санкциите. До 2016 г., една година преди каквито и да е финансови или секторни санкции да засегнат страната, венецуелската икономика вече изпитва тежка хиперинфлация, която е над 800 процента. Между 2013 г. и 2016 г. вносът на храни е намалял със 71 процента, докато вносът на лекарства и медицинско оборудване е намалял с 68 процента. През същия период детската смъртност се е увеличила с 44 процента. По времето, когато са наложени санкциите, венецуелците с минимална заплата могат да си позволят само 56 процента от калориите, необходими на петчленно семейство. Повече от два милиона венецуелци вече са напуснали страната.
Мащабът на хуманитарните щети, понесени преди налагането на секторните санкции, показва, че вината не може да бъде хвърлена върху самите санкции. Например Централната банка на Венецуела потвърждава през 2014 г., че резкият спад в цените на петрола е причинил тежък икономически спад с едновременна хиперинфлация. Под прикритието на строги икономии Мадуро обявява съкращения на основните социални услуги, на които милиони граждани разчитат. Въпреки влошаващата се икономическа ситуация в страната преди налагането на широки санкции, някои все още обвиняват САЩ за налагането на санкции, станали причина за падащия стандарт на живот във Венецуела.
Доклад на CEPR от април 2019 г. твърди, че 40 000 души са намерили смъртта си в резултат на тези санкции. Това твърдение се основава на сравнение на производството на петрол между Венецуела и Колумбия преди и след санкциите от 2017 г. Десетилетия наред успехът на венецуелците зависи от световните цени на петрола. Данните на ОПЕК показват, че петролът представлява 98 процента от приходите от износ на страната. Зависимостта на правителството от тези приходи за финансиране на основни социални разходи отчасти довежда до настоящата криза. Преди налагането на икономическите санкции от САЩ производството на петрол във Венецуела се срива с милиони барели, което отразява липсата на икономическо разнообразие и нетърпимостта към недържавната конкуренция в производството на петрол. Това е още едно доказателство за опасната свързаност между просперитета на нацията и цените на петрола.
Контролът над Венецуела означава контрол над световния петрол и природен газ, така че залозите са високи. Съединените щати, първоначално ограничени до санкции срещу сегашното правителство и бизнеса на самата Венецуела, скоро разширяват „полето на удара“ към други страни и компании. Преди всичко към Русия и Роснефт. Държавният департамент на САЩ обвинява руската петролна компания в нарушаване на санкциите срещу Венецуела, което се изразява в подкрепа на венецуелската нефтена и газова индустрия, износа на венецуелски петрол и активните опити за заобикаляне на санкциите. През февруари-март 2020 г. САЩ налагат санкции срещу 2 дъщерни дружества на Роснефт. И в двата случая не се стигна до налагането на санкции директно срещу Роснефт, но решителните мерки на САЩ показват, че подобна възможност трябва да се разглежда не просто като заплаха. Новите санкции от 2019 г., целящи да лишат правителството на Мадуро от приходи от петрол, са най-значимите санкции досега и имат драматично въздействие.
През 2019 г. бившият докладчик на ООН Алфред де Заяс казва, че санкциите на САЩ срещу Венецуела са незаконни, защото представляват икономическа война и могат да се равняват на престъпления срещу човечеството според международното право. Американските власти обаче смятат, че Венецуела няма да може да се възстанови от сегашната правителствена политика, дори ако санкциите бъдат премахнати, тъй като и най-големите запаси от петрол не гарантират рязко увеличение на националното богатство. Санкциите несъмнено ограничават финансирането на режима на Мадуро, ограничавайки способността на правителството да внася храни и лекарства в условията на икономически спад. Отмяната на санкциите срещу Мадуро и предоставянето на достъп на режима до приходи обаче няма да разреши хуманитарната криза поради три основни причини. Въпреки че държавните приходи са били използвани в миналото за финансиране на социални програми, режимът на Мадуро е пренебрегнал възможността да осигури храна и лекарства на венецуелския народ. Вместо това режимът печели директно от тези приходи, като финансира незаконни проекти и купува лоялността на военни служители. Санкциите са предназначени да спрат тези приходи, отслабвайки властта на Мадуро и по този начин ускорявайки възстановяването на демокрацията във Венецуела.
Според конституцията на Венецуела Мадуро не е легитимен президент на страната от 10 януари 2019 г. Повече от 50 държави осъждат неговия режим и признават Хуан Гуайдо за временен президент до провеждането на свободни и честни избори. Даването на финансови възможности на Мадуро само подкопава призивите за свободни и честни избори. Вместо това законното правителство на Венецуела трябва да получи власт над ресурсите и институциите на страната.
Алтернативните подходи към хуманитарната криза биха могли по-ефективно да облекчат страданията на венецуелците, без да дават на Мадуро държавни активи и ресурси. Секторните санкции могат да навредят на уязвимите граждани, които вече страдат от хиперинфлацията и от съкращаването на работни места. Следователно всяка средносрочна и дългосрочна стратегия за санкции трябва да бъде съчетана с план за подпомагане на населението на Венецуела, 90% от което не може да си позволи продукти от първа необходимост.
Чрез ограничаване на финансите за режима на Мадуро и замяната му с поредица от програми, предназначени да осигурят храна и помощ на венецуелския народ, и двете цели могат да бъдат постигнати. Една от възможностите - инициативата петрол срещу храни - може да се възползва от богатите природни ресурси на Венецуела - тя има най-големите петролни запаси в света. Докато предишните програми петрол срещу храни имат не толкова добри резултати, внимателният международен надзор би ограничил риска от корупция.
По-трудно се приема фактът, че Мадуро все още контролира територията на страната и нейните огромни запаси от петрол. Мадуро спира чуждестранната помощ от чужбина, включително от Съединените щати, Канада и Европейския съюз, наричайки техния принос нарушение на суверенитета. Под негово разпореждане границите на Венецуела с бившите съюзници Бразилия и Колумбия са затворени, което довежда до почти пълно спиране на доставката на критична хуманитарна помощ. Отбелязвайки очевидния интерес на Мадуро към подобряване на условията за венецуелците, заинтересованите правителства трябва да възприемат нетрадиционен подход към разпределението на помощта. Основните цели на всяка централна стратегия са ясни: намаляване на глада и недохранването, увеличаване на достъпа до медицински услуги и здравеопазване и развитие на независимите общности. Прилагането на тази промяна (без да се даде възможност на правителството на Мадуро да се изплъзне) може да изисква използването на технологии като блокчейн и криптовалута. Въпреки че достъпът до интернет е ограничен поради чести прекъсвания на електрозахранването и общи икономически затруднения, микрофинансирането може да се разпределя чрез криптовалута на централни места като църкви или читалища и да се разпространява от местни представители. Подобна система би намалила риска от корупция и би гарантирала, че селските и местните жители получават помощта, от която имат остра нужда.
Въпреки че нестабилността на криптовалутите е повод за безпокойство при използването им като средство за размяна, стабилни валути като MakerDAO - децентрализирана валута, обвързана с щатския долар, предоставят безпрецедентна възможност за ефективно насочване на средства, като същевременно намаляват икономическата мощ на Мадуро. В крайна сметка се очаква венецуелският боливар да достигне ниво на инфлация от 10 милиона процента тази година.
Обобщавайки казаното, можем да отбележим следното:
режимите на санкции, теоретично предназначени да разрешават различията между страните без използване на военна сила и без нарушаване на общопризнатите права на живот и свобода, в действителност се превръщат в метод за силен натиск върху държава, която разполага с необходимите ресурси, от страната, която налага тези санкции;
държави като Иран, Куба и Венецуела, дори преди въвеждането на ограниченията, нямат активно развиваща се икономика, в резултат на което санкционните режими оказват негативно влияние върху техните показатели (БВП, публичен дълг и др.)
голяма роля в държавния бюджет на тези страни се пада на търговията със суровини, в резултат на което налагането на санкции има рязко въздействие върху състоянието на икономиката като цяло и влошаването на живота на населението в частност
Иран, Куба и Венецуела не последват примера на САЩ и започват да укрепват външните си връзки с други държави, да развиват селското стопанство, да въвеждат нова валута и т.н.
Санкционните режими срещу тези страни са само средство за постигане на целите на суперсилата – в случая САЩ. Въпреки силния натиск, правителствата на тези страни действат в интерес на страната си и продължават да развиват икономиката и да изпълняват социални програми за държавна подкрепа за гражданите.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
Дай твоята оценка за статията от 1 до 10 :
автор : Vitana • 0 коментара • 434 прочитания • 275 уникални
таг : Венецуела санкции износ петролодобив петрол активи сделки пазари ценни книжа добив