Международният кредит
от 18-07-2021 06:17
(5.4/10) 206Международният кредит, както и потребителският, в момента се тълкува много широко, съчетавайки кредитни отношения от различни форми и образувания, които обслужват движението на заемния капитал между държавите. Международният заем е заем, предоставен от държави, банки, юридически и физически лица от една държава на държави, банки и други юридически лица и физически лица от други държави. Движението на заемния капитал между страните може да се извършва както с помощта на посредници, така и без тяхното участие. Големите национални и многонационални банки, международните и регионалните парични и финансови организации могат да действат като посредник.
По отношение на собствеността всички международни заеми са разделени на частни, публични и смесени. В съвременните международни кредитни транзакции частните заеми играят важна роля. Международните заеми могат да бъдат предоставени във валутата на държавата, която е отпуснала заема, във валутата на трета държава, а също и в международната валутна разчетна единица. След Втората световна война широко се разпространява междудържавен кредит, който се предоставя от името на държавата и може да се появи в следните форми.
1. Двустранни държавни заеми. Правителството на една държава предоставя на правителството на друга държава кредит от държавния бюджет. Отличителна черта на такива заеми не е получаването на доход от кредитна транзакция, а реализирането на политически цели. Тези заеми създават благоприятна основа за частно кредитиране.
2. Заеми от международни парични и финансови организации: Международният валутен фонд (МВФ), Международната банка за възстановяване и развитие (IBRD), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският фонд за развитие (ЕФР), Европейският фонд за парично сътрудничество (ЕФП), Азиатската банка за развитие, Африканската банка за развитие и др.
В съвременните условия широко се използват смесени заеми, които се предоставят от международни валутни организации заедно с частни банки и корпорации. Целта им е да улеснят достъпа на кредитополучателя до световния пазар на кредитен капитал. В случая частните банки предоставят заеми, които се дават на кредитополучатели, получаващи заеми от МВФ или МБВР и др. Големите проекти в развиващите се страни често се финансират от няколко кредитни институции (например международни, национални, частни). Особена форма на кредит са заемните отношения, емитирани от дългови ценни книжа - облигации и др.
Облигационният заем е алтернатива на дългосрочния банков заем. Този облигационен заем позволява на предприятията и фирмите да привличат допълнителен капитал за изпълнение на инвестиционни и други проекти директно от финансовия пазар, без да се прибягва до посредничеството на банките. Притежателят на облигация действа като кредитор, той има право да получава лихва върху заемната стойност през целия период на обращение на облигацията, както и да върне заемната стойност след този период.
Фирма, която издава облигации, е кредитополучател. Тази фирма се задължава своевременно да изплаща заетата стойност и да изплаща лихва за целия период на заема. Следователно отношенията, произтичащи от облигацията, имат всички признаци на кредитно правоотношение: разходите се прехвърлят от заемодателя към кредитополучателя при условие за погасяване на определена дата и лихвени плащания за целия период на използване на заемната стойност.
През последните години в САЩ, а след това в Западна Европа и Япония са разработени т. нар. търговски книжа - краткосрочни дългови ценни книжа под формата на ценни книжа, с помощта на които предприятията и фирмите задоволяват нуждата си от привличане на допълнителни източници на финансиране за оборотния си капитал. Следователно търговските книжа са алтернатива на краткосрочния банков заем.
Кредитните взаимоотношения с ценни книжа се характеризират с широк кръг от заемодатели и инвеститори и възможност за прехвърляне на дълг на вторичния пазар на ценни книжа. За кредиторите гаранцията означава намаляване на кредитния риск и увеличаване на ликвидността на задължението. За кредитополучателите това може да намали разходите за привличане на допълнителен капитал и да увеличи средното време за заемане. Замяната на банкови заеми с различни видове ценни книжа се нарича секюритизация, а спадът в ролята на банките като посредници при кредитирането се нарича деинтермедиация.
Съставител: http://potrebitelskikrediti.eu
Дай твоята оценка за статията от 1 до 10 :
автор : Vitana • 0 коментара • 754 прочитания • 570 уникални
таг : кредитор кредитополучател кредит заемодател заем банки облигации парични заеми секюритизация