Безплатна онлайн програма за проверка на правописа – правописен речник
от 05-05-2016 12:26
(5.5/10) 451Правописни принципи
Основният правописен принцип, който се прилага в българския език, е морфологичният – според него корените на думите, представките, наставките и окончанията се пишат еднакво във всички думи. Традиционният принцип също е застъпен – например в позиции, при които правилата за произношение позволяват използване на повече от една буква за описване на дадения звука („втори“ вместо фтори). Третият принцип е фонетичният. Според него, думите се пишат така, както се изговарят.
Запазването на традиционния правопис на думите играе със значително по-слаба роля в българския правопис, отколкото при някои други езици (house вм. haus, bitch вм. bich и прочее например в английския), където заради запазване на стари форми на изписване на думата, отговарящи на по-стари нейни произношения, се получава разминаване в днешното изписване и произнасяне.
Всяка реч внася нюанси на произношението, които варират за различните говорители, общности и прочее, които нюанси обаче не се отразяват писмено. Например ако изразът „едва ли“ в речта може да се чуе или произнесе като „едвали“, Безплатна онлайн програма за проверка на правописа – правописен речник то той изобщо не се пише слято. Тоест идеята за равенство между произношение и изписване е една доста обща и опростена визия, но в никакъв случай не е определяща за българския правопис във всяко едно отношение. Тоест писменият български език не е абсолютно зависим от перформативността в речта, която никога не може да бъде толкова нормирана, дори в книжовния език, както писания текст.
Тези, които се предоверяват на горното правило, най-общо пишат неправилно думи като „сабрание“, „Авганистан“ и т.н., вместо „събрание“, „Афганистан“, които са коректните изписвания. Най-силно подобни грешки се забелязват при латинско изписване на думите в чатове, есемеси, интернет и други интерактивни медии, или още „шльокавицата“, поради което може да се предположи, че причината е в немарливостта и смесването на всевъзможни варианти на означаване на звук и буква. За по-подробни описания за причините за подобни видове грешки и фонетичните принципи, които им подлежат, вж. озвучаване на съгласни, редукция на неударените гласни в българския език.
автор : arty • 2 коментара • 1710 прочитания • 763 уникални
таг : безплатна онлайн програма проверка правопис
| (гост) [email protected] |
| ( 1 ) 28-10-2024 20:35 ч. |
Спираме до една от забележителностите на града – Таш кюпрю, каменния маст строен по времето на император Адриян – втори век. Според нашия гид, първоначално мостът е бил дървен и някъде в края на втори век е придобил настоящия си вид. Мостът е с дължина около 50м, с 12 свода и ширина 6м. Движението по него е спряно, не защото не може да поеме трафик, а за да стане пешеходна зона.
От моста се вижда голямата джамия на Адана, втора по големина в Турция. През моста навлизаме в стария град. Тук се потвърждава предупрежданието на Нааджи, че тук пешеходните пътеки са просто декорация. Пресичането наистина е емоционално.
Скоро стигаме до старата „голяма джамия“ – Улу, завършена през 1451г. Висока и красиво минаре, вътрешен двор за да поема всички желаещи за молитва.
Е видяхме и михраба, сочещ към Мека.
Продължаваме разходката из „стария град“, напомнящ доста района около Женския пазар в София. Е магазините са по- лъскави. Прави впечатление липсата на улични „капанчета“, за такива с бира не може и да се мисли.
Минаваме покрай часовниковата кула, строена през 18 век.
Има и много интересни сгради. Все пак тази разходка не е много вълнуваща. Не остава време за почивка и поне кафенце.
Връщаме се към рейса по адриановия маст. Продължаваме към най- голямата джамия на града. Тя доскоро е била най-голямата в Турция. Само дето през 2019, в Истанбул е построена малко по- голяма.
Средстата за изграждане, малко над 100 милиона долара, са дарение на фамилията Сабенджъ. Що не се сещам за някаква голямо дарение от наши олигарси....
Наистина впечатляваща сграда, завършена през 90те години на миналия век. Малко съм скапан и, посядам да почина.
Вече е къв шест вечерт, станали сме в четири сутринта и е време да се настаняваме в хотела. Той е „Рамада“ – типичен градски хотел с 4*. Стаите са нормални, чисти, матракът е удобен. Има малки забележки:
- Прозорецът се отваря само 20см. И двамата сме пуачи и практически не можем да изпушим по една цигара на прозореца. Не можела повече, за да не реши някой да се самоубие като скочи през него.
- Няма четка за почистване на тоалетната.
- Всички телевизии са на турски.
Хотелът има малък симпатичен двор, със столчета и масички. Правим си сметка утре там да си изпием кафето. Ядец, в 6.30 барът не работи, а точно пред нас кафето в ресторанта свърши ини помолиха до изчакам „малко, само десет минути“. Обяснявам,че сутрин десет минути изобщо не са малко и отивам да пуша без кафе.
Сега обаче още е вечери излизаме да вечеряме някъде. От 5 сутринта не сме хапвали. Хотелът е в центъра на града и правим малка разходка по улиците. Всичко работи ама не попадаме на ресторант с бира, пък и да е на улицата, за да можем да пушим. Е не само тук, но и в цяла Турция май това не е лесно. Лицензът за продажба на алкохол бил много висок – май 10 000 евро за година, а турците май не употребяват толкова алкохол.
Тъкмо почваме да се отчайваме и тръгваме да се прибираме, когато виждаме, точно през булеварда, срещу хотела, нещо приличащо на ресторант. Има маси на тротоара и мирише вкусно.
Естествено ще ядем Адана кепап. Той се прави задължително отагне до една годишна възраст. Месото е кълцано на дребво и изпечено на шиш. Има три варианта, малка, средна или голяма порция. Предвидливо си поръчваме малка. Оказа се напълно достатъчна. Още повече,че месото евърху пет тънки печени хлебчета, които са поели от мазнинката му.
Както се полага ни донесоха зелена салата с рукола и странна подправкаи, две разядки, леко пикантна лютеница и печен лук. Вместо бира – айрянче. Впрочем то е много хубаво, почти няма нищо общо с това в България.
Настъпва пълно едино гушие.
Следва прибиране в хотела, душ и сън. Сутринта ставаме рано, закуската е в 6.30, като изключим историята с кафето си е по турски много хубава. Хапваме сериозно, Тамарка даже взема два парчета баничка и два плода, за всеки случай. В 7.30 сме се натоварили в рейса и тръгваме.
| (гост) [email protected] |
| ( 2 ) 28-10-2024 20:36 ч. |
Спираме до една от забележителностите на града – Таш кюпрю, каменния маст строен по времето на император Адриян – втори век. Според нашия гид, първоначално мостът е бил дървен и някъде в края на втори век е придобил настоящия си вид. Мостът е с дължина около 50м, с 12 свода и ширина 6м. Движението по него е спряно, не защото не може да поеме трафик, а за да стане пешеходна зона.
От моста се вижда голямата джамия на Адана, втора по големина в Турция. През моста навлизаме в стария град. Тук се потвърждава предупрежданието на Нааджи, че тук пешеходните пътеки са просто декорация. Пресичането наистина е емоционално.
Скоро стигаме до старата „голяма джамия“ – Улу, завършена през 1451г. Висока и красиво минаре, вътрешен двор за да поема всички желаещи за молитва.
Е видяхме и михраба, сочещ към Мека.
Продължаваме разходката из „стария град“, напомнящ доста района около Женския пазар в София. Е магазините са по- лъскави. Прави впечатление липсата на улични „капанчета“, за такива с бира не може и да се мисли.
Минаваме покрай часовниковата кула, строена през 18 век.
Има и много интересни сгради. Все пак тази разходка не е много вълнуваща. Не остава време за почивка и поне кафенце.
Връщаме се към рейса по адриановия маст. Продължаваме към най- голямата джамия на града. Тя доскоро е била най-голямата в Турция. Само дето през 2019, в Истанбул е построена малко по- голяма.
Средстата за изграждане, малко над 100 милиона долара, са дарение на фамилията Сабенджъ. Що не се сещам за някаква голямо дарение от наши олигарси....
Наистина впечатляваща сграда, завършена през 90те години на миналия век. Малко съм скапан и, посядам да почина.
Вече е къв шест вечерт, станали сме в четири сутринта и е време да се настаняваме в хотела. Той е „Рамада“ – типичен градски хотел с 4*. Стаите са нормални, чисти, матракът е удобен. Има малки забележки:
- Прозорецът се отваря само 20см. И двамата сме пуачи и практически не можем да изпушим по една цигара на прозореца. Не можела повече, за да не реши някой да се самоубие като скочи през него.
- Няма четка за почистване на тоалетната.
- Всички телевизии са на турски.
Хотелът има малък симпатичен двор, със столчета и масички. Правим си сметка утре там да си изпием кафето. Ядец, в 6.30 барът не работи, а точно пред нас кафето в ресторанта свърши ини помолиха до изчакам „малко, само десет минути“. Обяснявам,че сутрин десет минути изобщо не са малко и отивам да пуша без кафе.
Сега обаче още е вечери излизаме да вечеряме някъде. От 5 сутринта не сме хапвали. Хотелът е в центъра на града и правим малка разходка по улиците. Всичко работи ама не попадаме на ресторант с бира, пък и да е на улицата, за да можем да пушим. Е не само тук, но и в цяла Турция май това не е лесно. Лицензът за продажба на алкохол бил много висок – май 10 000 евро за година, а турците май не употребяват толкова алкохол.
Тъкмо почваме да се отчайваме и тръгваме да се прибираме, когато виждаме, точно през булеварда, срещу хотела, нещо приличащо на ресторант. Има маси на тротоара и мирише вкусно.
Естествено ще ядем Адана кепап. Той се прави задължително отагне до една годишна възраст. Месото е кълцано на дребво и изпечено на шиш. Има три варианта, малка, средна или голяма порция. Предвидливо си поръчваме малка. Оказа се напълно достатъчна. Още повече,че месото евърху пет тънки печени хлебчета, които са поели от мазнинката му.
Както се полага ни донесоха зелена салата с рукола и странна подправкаи, две разядки, леко пикантна лютеница и печен лук. Вместо бира – айрянче. Впрочем то е много хубаво, почти няма нищо общо с това в България.
Настъпва пълно едино гушие.
Следва прибиране в хотела, душ и сън. Сутринта ставаме рано, закуската е в 6.30, като изключим историята с кафето си е по турски много хубава. Хапваме сериозно, Тамарка даже взема два парчета баничка и два плода, за всеки случай. В 7.30 сме се натоварили в рейса и тръгваме.