Етюд в следобедно настроение: Скритата кактусова плантация.
от 04-05-2011 10:15
(5.3/10) 288Пловдив - отнасям се и усещането е като бавно разтапящо се парченце шоколад. Пловдив - и поглеждам през прозореца, чудейки се от къде да започна разказа за тази тридесетгодишна любовна история. Пловдив- затварям очи и в главата ми нахлува спомен от времето когато бягах от училище, за да ходя да се припичам на слънце на античния театър. Пловдив - и се връщам в наши дни.
Да, Пловдив е любимият ми роден град и мога много да говоря за него, дори понякога ставам досадна, но идеята ми за тази статия е да разкажа за един от малко познатите дори и за пловдивчани квартали в Пловдив, а именно изпращащия в друго времево измерение квартал построен в основата на 108-метровия хълм "Бунарджика".
Този квартал (няма име и се води "Широк център") е едно от любимите ми за разходка места в Пловдив. Още с тръгването, по която и да е от стръмните улички, влизам в друга реалност. Тишината, празнотата и старите сгради винаги ме връщат назад във времето.
Имам усещането, че кварталът живее със свой собствен ритъм, отделен от останалия свят. Жуженето на града идва някъде от разстояние, а тълпите разхождащи се пловдивчани са там някъде далеч - по пътеките и стълбищата на хълма.овечето къщи са стари и напукани, но в същото време красиви в своето безвремие.
Минавайки по улиците, "местните" ме оглеждат с интерес. "Чужда" съм, а не е рядкост да видя отворена към нечий дом врата. Усещам въпросителните погледи на бабките, надничащи от терасите. Усещам ги чак докато завия зад ъгъла на тяхната къща. Понякога си мисля, че местните имат тайна съобщителна система, която ги предупреждава "Внимание, внимание, външен в квартала"- и те излизат, за да проверят за какво става дума.
Зад ъгъла се сблъсквам с групичка деца. Спокойно тичат по улицата без да се притесняват, че ще ги блъсне кола. Дърпам се от пътя им - всяко дете държи намазана с лютеница филия и си е направо опасно. Мъничко им завиждам - за детството, свободата и изглеждащите ужасно апетитно филии. Въздъхвам дълбоко и продължавам разходката си. Минавам през своеобразна седянка. Откъслечно чувам разговор - "Внуците са добре, ей сега бяха при мен за Великден". Доволството в гласа на жената ме кара да се усмихна. Всъщност винаги когато се разхождам тук аз се усмихвам, не само защото не ме притеснява факта, че си говоря с кварталните котки и дворните кучета, или че има опасност от катастрофа с филия лютеница, но защото цялата обстановка ме кара да се усмихвам постоянно.
Най-хубавото на разходката тук е, че всеки път откривам нещо ново. Ново стълбище, скрита алея, кирпичена къща, страхотна градина, а онзи ден открих явно забравена, неизползвана и доста обрасла пътека.
Началото на пътеката е изключително добре замаскирано от къщата стояща отпред. Единствената индикация, че има нещо потенциално интересно са няколкото стъпала водещи наникъде. Ако рискувате да тръгнете по стъпалата, има огромна вероятност да откриете пътеката, или да откриете нещо още по-интересно.
Съвсем в реда на нещата и като главен откривател наименувах пътечката "Кактусовата плантация". Е, фактът, че пътеката е обрасла в кактуси - едни такива зелени, месести и покрити с червени плодове кактуси, доста ми помогна при избора на името.
Тривиална информация
* Името на Бунарджика идва от турската дума бунар (кладенец) и в превод означава "Хълмът на изворите".
Маршрутите за обиколка на хълма са два (карта):
1. Първият вариант е да тръгнете от ул. Никола Петков нагоре по ул. Поп Харитон;
2. Вторият вариант е да тръгнете от другата страна на хълма по ул.Волга, след което да преминете по ул. Поручик Д. Величков.
Всъщност вариантите са три - при достигане до Бунарджика не тръгвайте по отъпканите пътеки нагоре към паметника на Альоша, а поемете, по която и да е от малките улички тръгващи от основата на хълма и просто се загубете.
текстът със снимки: post.html#moreЕтюд в следобедно настроение
автор : Laska Nenova • 0 коментара • 656 прочитания • 381 уникални
таг : Пловдив възможните пътувания Бунарджика архитектура Ласка Ненова