Подходящ подарък ли са бижутата Сваровски
от 09-05-2012 14:59
(5.6/10) 505Фил седеше под сянката на едно дърво край басейна на Даймън хед. Беше сложила любимите си бижута и гривни. Тя се огледа, изпълнена с лениво възхищение към ароматните розови плумерии и яркожълти цветове на златистото дърво без листа, което напълно заслужаваше името си. Фил погледна към Брад, които оглеждаше някакви писалки. Слънцето се спускаше зад хоризонта, а мълчаливите китайскси слугивече подреждаха масата на терасата за вечеря. Брад прибра писалките. Навсякъде цареше спокойствие и тишина. Стаята на Фил беше отрупана с бели орхидеи, ленени чаршафи ухаещи леко на лавандула, банята беше заредена със скъпи лосиони и сапуни. Фил изрита сандалите си, облегна се на канапето и се загледа в своите гривни. Беа все още седеше сгушена на зеленото канапе от ракита на терасата, когато слънцето изгря на следващата сутрин. Притискаше към себе си златните гривни и наблюдаваше блясъка на яркото слънце, който обагряше хоризонта и превръщаше Средиземно море в езеро от разтопено злато. Тя се протегна, за да раздвижи схванатото си тяло , прекоси дългата тераса и влезе в къщата. Отиде в стаята си и сложи златните бижута в дървена кутия. Обади се на Ник и той пристигна половин час по-късно. Ник й подари две писалки и двамата седнаха на хладния мрамор. Децата връхлетяха в стаята ,като шляпаха по плочките с босите си крака. Кучето подскачаше след тях. Те седнаха при Беа и тя им разказа своята история. Небето беше катраненочерно. Нямаше луна, не полъхваше ветрец. Фил седеше в лятната къща и наблюдаваше Брад. Той неуморно крачеше из стаята и не спираше да говори за изчезналите бижута. Брад си наля чаша бренди. Разклати кехлибарената течност, приковал празния си поглед в чашата. Фил имаше чувството, че е забравил за присъствието й. Беше изцяло погълнат от разговора за бижутата. Фил потрепери, искаше й се да се намира у дома. Брад взе една снимка в сребърна рамка и внезапно я хвърли в другия край на стаята. Фил ахна, когао снимката се удари в стената и натрошените стъклени парчета се посипаха по пода. Брад седна на един стол и стисна главата си с ръце. Фил чакаше. На момента не смееше да диша дори. Боеше се да не провокира още някой болезнен дпомен. Той въздъхна дълбоко.
автор : 3opka • 0 коментара • 1389 прочитания • 534 уникални
таг :