Два дни в нищо неправене…е почти
от 12-09-2011 17:02
(5.2/10) 262Доста е неприятно след дълго гласене, планиране и чакане, да ми пропадне някое интересно приключение. След дълги уговорки за четиридневна разходка из Северен Пирин, разходката за мен пропадна поради важна работна среща в събота. Но при условие, че има четири почивни дни просто нямаше начин да ги прекарам в Пловдив.
Няколко телефона…"Там ли сте?. ОК идваме." и в неделя рано сутрин, около 7:30, отново потеглих за Маджарово (много добра дестинация, когато всичко друго отпада). Разходката до Маджарово си заслужава ставането в 5:30. Заслужава си и трафика и 24 километровото шофиране по "Път в ремонт" (сега така нарича дупчестите участъци от пътя, които никога няма да бъдат ремонтирани). Как се стига до Арда и повече за Маджарово можете да прочетете на Късче от рая на 140 км от Пловдив.
Да, рано сутрин около 6:00 е най-доброто време за планиране на преходи и разглеждане на забележителности. Приложено описвам какво ще видя, колко часа ще ходя, но както се случва последно време, плановете се объркват, но към по-хубаво.
Киснене в Арда!
След два часа път стигаме до палатковия лагер, организиран на едно от завойчетата на реката. Първото, което направихме, бе намиране на място за разпъване на палатката. Не че няма, но и тръни доста има, а и крави, или по-скоро техните ароматни следи, са в изобилие. Ние имахме услужливи съседи и ползвахме големи ножици за разчистване на тръните, чук, пирони…всъщност пирони не май не ни трябваха. След като си подсигурихме нощувката, стана време за разхлаждане.
Плуването в Арда си има своето очарование. Водата е чиста и леко студена, но много приятна, след като свикнеш. Влизането във водата пречиства осезаемо, особено ако сте претоварени в главата, като мен. На места има пясъчни участъци, на други е камениста, което е болезнено за крачката. Като цяло, ако има кой да притичва и да ти поднася коктейли, преживяването е повече от перфектно.
След като се намръзнахме подобаващо, си взехме едно от пластмасовите канута, които се отдават на място. Канутата ги дава Тим, симпатичен дребен англичанин, довян от някакъв незнаен вятър в България, който преживява от отдаване на канута и от организирането на водни турове по Арда. Тим говори български, макар и странен. Цената на кануто зависи от времето и разстоянието, което ще го наемете!
То май няма угодия. Студено във водата, топло над нея, абе мрънкала сме и това е. Идва момент, когато слънцето започва да те препържва, усещането, че се готвиш в собствените си сокове не е много приятно, така че дойде време да си намерим сянка под дърветата, растящи покрай реката и да подремнем около час-два.
Следобедните часове, са много подходящи за излежаване по гръб и бройкане на лешоядите, които се реят над нас.
Повечето хора са си отишли и пясъчния плаж е само на наш, наш, наш. Готиното на големите компании е, че винаги има някой, който носи занимания. Преди бяха карти и скрабъл, сега от багажниците се вадят стикове и топки за голф, летящи чинии и разни други занимателни и подвижни групови игри.
Лошото на палатките е, че няма кой да ти сготви и сервира и се налага да се оправяш сам, но при наличието на толкова мъже (тук заговаря жената в мен), участието на женски ръце е незадължително. Мъжете определено имат повече идея и творчество в приготвянето на храна върху огън! След вечерята идва времето на кротките приказки, взирането в огъня и броенето на звезди.
Ден втори
Рано сутрин, всички спят, няма кафе, мъка голяма. Време е за разходка до Маджарово. Хъм, за толкова малко градче, има 5 работещи кафенета. След второто кафе денят изглежда по-слънчев и по-приветлив.
В лагера нещастие - някакъв гладен куч е обърнал хладилните чанти и е изял всичката храна, дори и рибите увити във фолио. Чуват се реплики от сорта "М…..и гадино" и "Дано да не можеш да изакаш фолиото, мръсник такъв". В колата имам пакет обикновени „фафли”, които спасяват положението за малко! Оставяме основната група гладни мъже да си мрънкат, докато хапват вафли, а ние поемаме към един от близките каменни върхове, за да видим отблизо гнездо на лешояди.
Разходка до върха
Шестима сме и най-малката ни спътница, Мая, е само на годинка. Ентусиазмът, с който сяда в раницата, взима куклата и водата, е заразителен.
След кратко лутане да стигнем до основата на един от върховете, се озоваваме пред Емпайр Стейт Билдинг на Маджарово. В основата на каменната стрела нещата ми изглеждат трагични. Стръмно е, топло е (отново предприемаме изкачване в най-подходящото време точно в 11 на обяд), каменисто е. Все пак, кога пак ще ми се отдаде случай да видя лешояди отблизо, и поемам нагоре. В интерес на истината изглеждаше по-страшно отколко беше. Нанагорнището е солидно, има кратки участъци, които трябва да се катерят, трънести храсти от време на време, но като цяло преходчето не е страшно.Стигнахме и до каменната ниша, за която предполагахме, че е дом на лешояди, но лешояди нямаше. Въпреки това не се разочаровахме, защото гледката от върха е…един път.Реката под нас се извива като огромна, сита змия, а лешоядите се реят над нас.
Ох, вода, ох река. След този пек да се метнеш в хладните води на реката си е направо райско преживяване.
Два дни в нищонеправене
автор : Laska Nenova • 0 коментара • 721 прочитания • 384 уникални
таг : възможните пътувания походи съвети за пътуване полезни идеи споделяне на личен опит