ПРОВАНС – КРАСАВИЦАТА ОТ ЮГА
от 26-05-2011 09:11
(5.5/10) 234Виждали ли сте изгрева в Прованс?
Час преди Слънцето да надникне иззад могъщия гръб на Алпите, вече е светло. Лъчите се спускат по платата на Високата Прованс и галят лавандуловите полета. След като събудят Люберон, пред тях вече не стои никаква преграда и те стремглаво се спускат надолу - към морето. Божествената пазва на южната красавица е стоплена, а светлината е надникнала във всяка нейна гънка и е узнала всяка тайна. Накрая, опрели синята шир, те здраво се залавят за работа, защото дълбоките води на Медитерана също чакат да бъдат сгрени. Светликът губи очертания и се размазва в огромно бяло петно. Небето, допреди минута синьо и хладно, сега е като добре загрята пещ – бяло и горящо, в чиято безбрежност и днес ще бъдат опечени ястията от провансалското меню – радост за закуска, щастие - за обяд , а за вечеря - много мъдрост и надежда за следващия ден.
Казват, че небето е едно, други, че са две или три, а някои, че са дори седем.Когато гледам Прованс, съм склонен да вярвам на последните. А съм сигурен, че светлината на изгрева е преминала през всичките. И докато изминава дългия си път всеки ден, тя носи със себе си по някоя блага вест – поне по една, за всеки ден, която тутакси е оповестена във всяко село и град чрез удара на църковната камбана, а често и там, където няма нито едното, нито другото.
Когато не са празнични, ударите на провансалските камбани са три – отмерени, не много шумни, спокойни.Всеки ден едни и същи. Още тук, в самото начало, забележителната им еднаквост, внушава идеята за повторяемостта и колко прекрасна е тя - онзи свръхземен ритъм, който не изморява, не подтиска, не плаши, а само радва със спокойствието си. И малко самотен, но тук самотата има друго измерение. Ударите звучат далечни, независимо, че идват отблизо - буквално иззад ъгъла. Но тук, всичко идва иззад близкия ъгъл и можеш да го пипнеш в момента, в който пожелаеш. Достатъчно силни, за да бъдат чути докъдето трябва и достатъчно тихи , за да не са натрапчиви, а звънът да не обезпокоява. За няколкостотин години църквата се е научила да не безпокои никого. Именно, защото посланията не тревожат, провансалската камбана определя ритъма на деня. Хората приемат всичко това, не защото са толкова набожни, а защото така е било от векове, а и е хубаво.И ако човек е видял поне веднъж провансалския изгрев, той със сигурност е разбрал колко вярно е това. Животът тече като мед от делва, на протяжно бавна струя - мощна, пълноводна и съвършено равномерна.
Не случайно камбанният звън е самотен – изпълненият с хиляди послания звън носи още едно, може би най-важното – човек трябва да разбере, че макар заобиколен от себеподобните си, в края на краищата сам трябва да извърви пътя си. Когато се роди, камбаната оповестява това. Когато умре, отново тя съобщава всичко. И двата пътя той извървява с помощта на другите, но онзи несъизмеримо по-големия остатък трябва да извърви сам. Някой скептик, може да каже, че това са познати неща. Да, познати са, но точно в това е проблема. Я се сетете за някое послание, което наскоро сте получили чрез „вашата” камбана, ако въобще сте я чували напоследък. Пътуването из Прованс е пътуване из всички небеса. Един Бог знае колко са, важното е, че тук, в Прованс усещам всичките и мога да се кача на което си поискам.
Продължението и снимки тук :
ПРОВАНС – КРАСАВИЦАТА ОТ ЮГА
автор : Марина Илиева • 0 коментара • 1168 прочитания • 415 уникални
таг : Франция туризъм пътуване пътепис Прованс