Копривщица - богатството на българите

(5.5/10) 218

Да си сред чужденци, които уважават фолклора на страната ти, е голямо удоволствие. Можете заедно да припеете за Яна, Лиляна, Йована, Иринчица- дето изгряла в градинчица, за юнак Георги, за дряновските моми, за гайдата, дето свири на мегдана… Те ще ти посвирят на тамбура, на гъдулка или кавал, а заедно ще тропнете хорце. Не само правото и ръченицата, а по-засукано, със стъпки като енигма, със стил като за швейцарци, ама от сърце.

Наближи ли времето за събора в Копривщица, мейлите нагъстяват, във Фейсбук се постват клипчета и снимки от фолклорни събития и започва здрава организация. Знае се, че хубавите спомени трябва да се организират навреме и с мерак. От дума на дума споделих, че тази – през 2010 година, ще ми е пета Копривщица. Позасмяха се, но и те- швейцарците, направиха своите статистики. Респектиращо звучи да чуеш, че са наши фенове от толкова години!

Речено-сторено. Ето ни в Х Национален събор на народното творчество.
Който е бил веднъж, няма нужда да хвърля стотинка, за да се върне пак в Копривщица. Като че ли скътаното градче без уговорки и кандърми дава дума да те чака – все така същото, до следващия път, когато пак ще те посрещне с глъч от тъпани, зурни, гайди и смайващо многоезичие. С цветовете на шевици, черги, шопски коила и сергии, ще те придърпа по калдъръма на тесните си улички, за да те настани в широките одаи, събрали мириса на здравец, чамово дърво, китеници и рози. Ще те настани до стопаните на този дом, за да отпиеш от тяхната, домашната ракия, разбира се, със салата. Ако си другоземец, ще се започне оживен разговор за ползата от мезето и неговата роля, придружен с възклицания и пантомима, достойни за сцената.

Продължението ТУК