Jabse Ink Home
804 
 Ink Home • Jabse •
  ВходПишиRSS КалендарКапсулиАвтори 804 • Статии 30123 • Коментари 1430  
аз мога повече | дистанционно обучение | ЦПО "Онлайн" | онлайн | microsoft | sql | linux | курсове | бижута | системно администриране | cisco | java | vmware | дистанционно | онлайн магазин | София | Magniflex | безплатна доставка | здраве | www.lekuva.net | промоция | iSleep | хамали |
Най-четени : днес • вчера • 7 дни • 30 дни • случайна история • статия на деня

Истината за любовта

   от 23-06-2013 12:00 Истината за любовта : Jabse.InK (5.3/10) 70
ИСТИНАТА ЗА ЛЮБОВТА

И така започва всяка любов…. Отначало еуфория, щастие, мечти и неземна радост облива сърцето ти. Всяка връзка започва така, не сме на себе си, не можем да повярваме как имахме късмета след всички разочарования да срещнем човека, за които винаги сме мечтали, човека, който ни прави щастливи, този които мисли и обича като теб . Всичко за което си мечтал е той, това е той…. С него искам да прекарам живота си.
Започваш да мислиш и мечтаеш за неща за които преди дори не си се замислял, започваш да мечтаеш как с този човек ще имаш всичко, как ще се преместите в ново жилище, как след време ще гледате децата си, как ще имаш всичко с него, всичко за което така неистoво мечтаеш.
И колко ли време продължава тази заблуда, колко ли време продължава това неописуемо „щастие“.
За жалост твърде малко, при някой може и по-дълго, но всичко зависи от това до кога ще се заблуждаваш, че това е любовта на живота ти, че той е единствения…
Не след дълго за жалост всичко се променя. Трудно хората успяват да задържат и съхранят хармонията помежду си.
Но хората се променят, след време идват проблемите, започват кавгите и всички недостатъци се появяват, всеки си показва „черните ризи“…
И започваме да се замисляме, това ли беше онзи човек, които боготворях, които мислих, че е БОГ на моето сърце, този, който исках за цял живот.
Вече няма спомен от милите и нежни думи, вниманието и него вече го няма. Някак си се превръщаме в предмета, който те притежават или нещото, което винаги е до тях, няма вече комплименти, че ти си единствената жена. Отдавна не съществуват любовните смс и дългите среднощни разговори, думите „Липсваш ми“ и „не мога без теб“ я чуваме само след някой скандал, а това е просто отчаен опит за замажат положението и тук започва истинското мъчение…
Започваме да се питаме къде сгреших?? Защо всичко се промени??
Започваме денонощно да се измъчваме с многобройни въпроси, които като зададем на любимия човек винаги получаваме един и същ отговор „ Пак ли започваш с твоите глупости“ и така поредния скандал.
Чудим се дали ние искаме прекалено много и не можем да го обясним, а ние искаме едно просто нещо – Да бъдем обичани. Не искаме всяка минута да ни повтарят колко сме красиви и колко ни обичат, ние просто искаме да се чувстваме така.
Следват среднощни дълги размисли , сами в тъмнината, докато човека до нас спи неприбудно до нас вече 2ри час, а ние се измъчваме от една грешно казана дума от него и чакаме извинение, което така и не получаваме. И така до сутринта, докато е минала и тази безсънна нощ, а любимия дори не е забелязал, че ти си чакала една прегръдка, един жест на внимание и загриженост.
Винаги проблемите в работа са по важни от вас… защо си мислят, че ние всичко ще простим и всичко можем да забравим. А защо като е толкова лесно не опитат те. Защо те не забравят думите, които изричаме от наранената си гордост.
А въпроса е колко време ще се залъгваме, че това ще се промени. След всеки скандал си казваме „този път край“ от утре си тръгвам, но УВи НЕ.
Наивността ни напира и на сутринта, явно забравяме обидите и неуважението и си мислим , че това няма да се повтори. И до кога? До следващия път!
И пак се замисляме как сме могли да бъдем толкова глупави за да повярваме, че всичко ще се промени и онзи човек отначало ще се върне.
Как можах да стигна до тук? Как позволих на някой така да се държи
И пак болката ни устата несподелена, и пак мълчим , защото знаем че и да обеснява ме няма смисъл, пак ще бъдем неразбрани и пак ще сме се „вкарали в някой от нашите филми“
Разочарованията не спират, дори и ние не спираме да вярваме в тази лъжа.
Докато на 14ти февруари чакаме с надежда , че поне в този един ден ще бъдем обичани, но уви човека до теб пропусна и този ден, заспал дори да каже едно обичам те, А ние седим сами , вперили поглед в угасващата светлина от свещта с форма на сърце, гаснещата светлина, както гасне нашата надежда, нашата неразбрана любов
И сега разбираме, че любовта бе това – угасваш пламък в изкуствена ламаринена форма на сърце.



автор : (гост) Марти • 0 коментара • 405 прочитания • 154 уникални

таг :




Коментар :


Твоето име : Вход

Въведете числото : двecтa шeйceт и чeтири      


© Jabse 2026 • eServiceinfo.com • onTap.bg • PoBlizo.com •