Рила,около Новата 2010-2011г.
от 04-05-2011 14:56
(5.4/10) 457За пръв път отидох в Рила на 15.12.2010г.Видях планината от град Самоков,беше слънчев следобед.Слънцето я огряваше,но въпреки това,тя изглеждаше недостъпна и аристократична,компактна и все пак,достатъчно голяма,за да всее респект.Не за пръв път ходя на планина и всяка от планините ми е изглеждала по различен начин.Внушителната и безбрежна Стара планина,сякаш ти казва,че цял живот не ще ти стигне,за да видиш всичките и забелижител-ности.Пирин е красив и примамлив,като приказка,Витоша е по-достъпна,но е "Софийска",там хора като мен,се чувстват,сякаш са в задния двор на столицата.Родопите са многообразни в различните си части и изглеждат съвсем различно през четирите годишни сезона.Но Рила! По завоите и стръмните участъци имах чувството,че всеки момент ще срещна Чакър войвода,коравият планинец,живял там,където има само птици,мечки и диви кози.Под смърчовете и елите се чувствах като джудже,някак съвсем необичайно, дори и малко страшно за мен,нищо,че мечките уж спяха.Когато вървях по пътеките към изворите на Искър и Марица,горските сойки ми се присмиваха и ругаеха,че съм нарушил спокойствието им,тук там планински яребици излитаха внезапно а кълвачите почукваха от време на време. На 01.01.2011г. се изкачих над хижа "Чакър войвода".Беше абсолютно тих и слънчев ден,макар и на първи Януари.Тишината ме пронизваше по абсурден начин,имах чувството,че е "оглушителна".От това място,върховете изглеждаха едновременно близки и недостъпни,леко обезверяващи,но и обещаващи,примамващи,но и страшни.Часове бях вървял нагоре,но не се чувствах много уморен,по-скоро бях въодушевен,от ослепителният сняг,от тишината и царуващото непоклатимо спокойствие на природата на това място.Над мен прели- таха реактивни самолети и аз наивно се питах,дали пътниците в тях,знаят точно колко е трудно да достигнеш до точка,много по-ниска от техният полетПо-късно,на 09.01.2011г.,се изкачих по друг,много по-стръмен и труден участък, достигайки до същото място.Срещнах диви кози,катерейки се с труд и пот нагоре,без пътека,минавайки между паднали дървета и канари.Спирах и се ослушвах,сядах на някой паднал смърч или ела,за да си почина,газех преспи и дори успях да цопна в един планински поток,течащ под леда. Тогава за момент разбрах,почуствувах битката и чутовния подвиг на планинците, живели по тези места, преди да има удобни пътища и превозни средства,минавали по тесните пътеки на Рила сами или с катърите си.Тъй като се катерех , сам,оставах на саме със себе си,но не се чувствах самотен.Когато срещнех някой друг, поз дравявах го и го гледах с уважение,както трябва да се гледа на всеки човек .Запознах се и със суровите хора по тези места, на челата им сякаш беше сложила печат планината,сред която са израсли.Те умеят да държат на дистанция хората,които не са като тях и не са родени край Рила.На 13.01.2011г. изкачих връх Мусала, тръг вайки от Боровец.Времето беше добро и слънчево и успях да направя добри снимки.Вървях сам,и се стараех,да не мисля за Мусала,като за самоцел.Постепенно набирах смелост и кураж,но не бях сигурен,че ще стигна.Когато стигнах до подножието на Маркуджиците и Ястребец, в далечината се белееха върховете на Рила.Вече нямаше смърчове и ели,а само клекове.Тъй като денят беше слънчев а температурите малко над нулата, поточетата ромоляха,течащи към Искър.В този момент се досетих,че не съм си взел вода.Пиех от поточетата,водата беше студена и я държах в шепи,за да я преглътна по-лесно.Срешнах двама англоговорящи на ски,те ме попитаха нещо,но аз май не успях да им кажа друго,освен че Боровец е надолу.После и един човек с брада,който ме попита,дали съм тръгнал да изкачвам Мусала.Казах му,че ще опитам,пък ако стане,ако не-друг път.Той ме ободри, казвай- ки ми,че няма още много път до там.По-късно разбрах,че съм говорил с метеоролог,работещ на връх Мусала. Снегът скърцаше и по високото излезе вятър,но времето все още беше добро.Стигнах до заледеното езеро и заслона в подножието на върхът.Огледах се,наоколо нямаше хора,само някакви черни врани прелитаха и търсеха нещо по камъ- ните и сред снега.Мусала и близките върхове образуваха полукръг на юг.Бях повече от неподготвен,без "котки" на краката и каквито и да са други пособия за катерене и ако не бяха въжетата,нямаше да се справя,все пак имаше сняг а на места и лед.Трябваше сам да се оку- ражавам,качвайки се към символичният "покрив" на Балканите.Появи се вятър,естествено,студен,но аз вече бях на самият връх.Направих снимки за спомен,замръзнах,а батериите на фотоапарата ми свършиха и тръгнах надолу.От юг идваха бързо облаци.По пътя срещнах друг самотник,който се катереше нагоре,с надеждата да снеме изгрева и залеза на другият ден.Дано да е успял,тъй като времето се развали и на другият ден беще облачно и преваляваше,но аз вече бях приключил с първото си приключение в Рила,през което за един месец обиколих колкото можах места около Боровец и на 15.01.2011г. вече пътувахме на изток,към Добруджа.Но знам,че ако някога имам възмож- ност,с удоволствие ще пробвам да кача и други върхове в тази пла- нина, да пия чиста вода от ручеите й и да се видя с някои от хората,с които се запознах в Боровец.
автор : (гост) Добромир Кирилов Добрев • 0 коментара • 843 прочитания • 552 уникални
таг :