Емен - едно пътуване към себе си
от 23-04-2011 08:46 статия на деня
(5.4/10) 234Великден е. И сякаш светът е различен. Намусеното, студено и дъждовно до вчера време го няма. Днес има слънце и въздухът ухае на пролет. Много хора ще отидат в храма и ще запалят свещ. И добре ще направят.
Аз обаче ще отида другаде. Тръгвам към Емен. Според мои приятели това е място, което всеки трябва да види.
Само на 30-ина километра от Велико Търново вървя през борова гора към каньона. После по тясна пътечка и го виждам. Спирам да мигам. Природата е работила мащабно. Сякаш огромно, грубо длето е разсичало скалите, за да отвори място долу, където се е проточила реката. Почти нереално, създадено със замах творение, където отвесите са почти болезнени, ръбовете режат въздуха, а хоризонтът е бяло-син и далечен.
По-смелите застават на ръба. Аз – малко по-назад. Предчувствие за бездна. Но хубаво, не страшно предчувствие.
Пет човека, одеалото и храната за пикника. Това е. И тясната пътека по ръба. Приглушената глъчка на други хора, дошли като нас, да видят каньона. Да, може да се слезе до долу. По дървени стълби и мостчета, които изглеждат като направени от кибритени клечки по гърба на скалите.
Вървим нататък. На места между мен и шумящата далече долу река има 60-70 см. проход, по който минавам. Но не мисля за това. Спирам от време на време. Не защото съм уморена, а защото за човека е трудно някак си да обозре и осмисли гледката.
Продължението на разказа тук : Емен - едно пътуване към себе си
автор : Марина Илиева • 0 коментара • 897 прочитания • 375 уникални
таг : Емен Великден България природа снимки от България