Пет дни в Рила планина
от 21-07-2011 09:31
(5.3/10) 245В последно време се улавям, че започвам да планирам всичко дни, седмици и месеци по-рано. Нещо съм се повредила. Поради горната причина лятната отпуска за 2009 беше планирана още през март, оставаше да уточня датите и да се надявам, че гръмовержеца ще е благосклонен към плановете ми. От март до юли по цял ден четях за всякакви маршрути из Рила, спях с картата под възглавницата и копитцата вече ме сърбяха да хвана гората. Не че не я хващах междувременно, гледах почти всеки уикенд да съм в горната земя, за да не губя тренинг. Тормозех и половинката да търчи с мен по чукарите, все пак и него го чакаше същото солидно ходене.
В крайна сметка избрах 5 дни според дългосрочните прогнози и започнах да стискам палци тоя път метеоролозите да са познали, уговорих си отпуската, уточнихме групичката от 5 човека, които щяхме да тръгнем и на 30 юли сутринта за малко да дадем фалстарт на приключението. Фал, понеже двама закъсняваха, а чичото с маршрутката за Самоков не гореше от желание да ги изчака. Когато се появиха и все пак хванахме превоза, аз със сетни усилия устоях на порива да ги натупам хубаво с щеките.
В Самоков бившата ми руса глава напомни за себе си и се усетих, че нямам заредени батерии и балсам за устни. Закупих и от двете, но с известни компромиси – батериите бяха ужасно негодни, а балсама пълен с брокат. Някак се примирих, че ще блещукам в близките 5 дни и тръгнахме към Боровец. Сериозно си мислех, че ще паднем от лифта, цялата сутрин никак не вървеше гладко. Ама наистина много се учудих, че стигнахме цели на Ястребец, въпреки опита ми да се свалим на междинката. Не е като да не опитах да бойкотирам и аз нещо.
Чакаше ни качване на Мусала и преход до х. Грънчар, облаци нямаше, кеф голям. Последния път като бях горе, облакът услужливо се разкара, когато вече слизахме по въжето към заслона. Тоя път се надявах на гледки, само че въздухът хич не мислеше така – едно мъгляво, мараня… нямам късмет с тоя връх и това си е. Преди да се смесим с навалицата към него обаче, трябваше да минем покрай х. Мусала, строежа на хижо-хотела в съседство, багерите и цялата дандания. После хванахме по летния път и още покрай Алеково езеро установих, че тая май няма да я бъде – бяхме се натоварили с багаж за 5 дни и се влачехме като болни охлюви, тактично измъкнах листчето с часовете за преходите и още съвсем нетактично го смачках, все някога щяхме да стигнем.
На з. Ледено езеро (Еверест 1984) починахме малко и поехме нагоре. По изровената лятна пътека към Мусала се разминавахме с редица „покорители”, включително и един изключително нещастен дакел. Покорители са ония хора, които ходят по гуменки и си мислят, че покоряват върховете, без да си дават сметка колко благодарни трябва да са за това, че планината ги е допуснала до себе си. Ние не бяхме от тях, ние бяхме 5 измъчени същества с по един тон багаж на гърба си.
Аз обаче си знам – планината ме зарежда както нищо друго на тоя свят, малко по-късно зяпах каквото се виждаше от горе и снимах, на мен ми беше второ качване за тая година (след едно зимно през януари), а на поне три пети от групата – първо въобще. Две-три общи снимки и подпалихме подметките към Грънчар. Ходенето до там не спореше много – умора, недоспиване, първи ден, още не бяхме влезли в планински режим. За всеобщ късмет пътеката за Грънчар минава покрай Маричините езера и умопомрачителната стена на вр. Манчо над тях. Определено е гледка, която вдъхва сили по пътя.
Продължението и красиви снимки от Рила ТУК:Пет дни в Рила планина
автор : Марина Илиева • 1 коментар • 787 прочитания • 388 уникални
таг : Рила снимки от Рила пътепис туризъм
| (гост) александров |
| ( 1 ) 16-10-2011 16:46 ч. |