Електронната търговия - спазват ли се изискванията на закона?

(5.5/10) 524

Много от нас са си задавали различни въпроси, когато се касае за електронна търговия. Уеб сайтове като prodavalnik.com и auction.bg ни демонстрират как голям брой съществуващи юридически лица ( т. нар „бизнес акаунти”) имат възможност да продават стоки и услуги в неограничено количество, без да издават касови бележки или фактури на клиентите си, или да декларират по друг начин тези продажби. Самите платформи за такива покупко-продажби са юридически лица с посреднически функции.  В този смисъл много хора са си задавали въпроса: „Мога ли да имам електронен магазин, без да регистрирам фирма?”. Буквален отговор би бил  - „Да, може, само че без да продавате нищо.”

Подобен е казусът с непоисканите търговски съобщения.  Те хем са изрично забранени в текст от закона, хем могат да се изпращат, но само, ако този, който ги изпраща изрично уведоми получателя, че това е непоискано търговско съобщение. В резултат се получава препълнена със спам пощенска кутия, като част от този спам би могъл да съдържа зловреден софтуер и/или изображения; голяма част от нежеланите съобщения са написани недотам грамотно, могат да  съдържат призиви за закупуване на секс-атрибути; алкохол, тютюневи изделия и пр. И същите могат да са пратени на е-мейлите на деца или подрастващи.

Всичко това говори, че все още българското законодателство като че ли не гледа сериозно на електронната търговия, позитивите и негативите от нея. В подкрепа на това е фактът, че нямаме единна електронна система в здравеопазването и образованието. Уж сме „информационно общество” в рамките на ЕС, вече дори  тоалетна хартия поръчваме през Интернет, а толкова важни данни като тези, касаещи здравето ни все още се нахвърлят върху хвърчащи листове.

В следващата статия, разделена в три части, е интерпретиран текстът на закона в резюме, наблягайки на по-съществените клаузи от него, както и е допълван с кратки коментари относно някои спорни части от текста му.