Кризата в Еврозоната – Защо и Как?
от 13-02-2013 00:01
(5.4/10) 468В наши дни не ведъж сме чували да се обсъждат теми за стабилността на еврото и дали е възможен неговия крах. Нека проследим целия процес по създаване на Европейския съюз от договора в Маастрихт и въвеждането на еврото до наши дни.
След обединението на Източна и Западна Германия се очертава да се появи една нова силно прогресираща Германия, която не се харесва много на останалия елит на Западна Европа по онова време. За това те решават да интегрират Германия към европа, като извлекат максимални ползи от този акт. Тогавашния френски президент Митеран решава, че германската валута трябва да бъде подменена с друга – с единна европейска валута. Германците се съгласяват на промените, но поставяйки собствени условия. По тяхно искане се създава Европейската централна банка (ЕЦБ), чиято цел трябва да бъде опазването на ниската инфлация. Тази институция разбира се е редно да е под влияние на Бундесбанк(немската централна банка).
Поставено е и условието за по-нисък от 3% от БВП бюджетен дефицит.
Цялото това приобщаване на Германия към демократичното пазарно общество идва по времето на неолиберализма, чиито основи са продиктувани от идеите на Милтън Фридмън. Той е за саморегулирането на пазара, т.е. абсолютния капитализъм, който отрича методиката на Кейсиянството(умерена намеса на държавата) прилагана преди това.
Да направим анализ на основната европейска финансова институция – ЕЦБ. По своята същност една централна банка емитира пари и с тях ква държавни ценни книжа. Това действие е придружено с контролинг върху лихвите по тях, с цел да се увери че не са прекалено високи и да ги предпази от спекулации на финансовите пазари. ЕЦБ обаче не предпазви мнозина страни от това, като пример за това са много високите лихви по държавния дълг на редица страни. Тя не изкупува никаква част от дългосрочните им дългове. В наши дни може да посочим като пример Испания и Италия.
ЕЦБ дава на заем пари на частни банки с много нисък лихвен процент. Тези банки купуват с парите ДКЦ с висок лихвен процент. Пример: частните банки получават кредит с лихвен процент 1% и купуват ценни книжа с лихва 6%(Италия и Испания).
Но защо се прави това? Оправдано е с причината, че така с този капитал банките ще могат да отпуснат значителни кредити на малкия и среден бизнес. Кредити обаче няма. ЕЦБ изглежда все едно обслужва частния финансов сектор. Тя излкупува ДКЦ, но от страни в лошо положение и при понижени лихви, чието понижаване е продиктувано отново от финансовите пазари, които са наясно със ситуацията. След покупките лихвите отново скачат, което се явява отново затруднение за държавите им. Така ценните книжа на държавите се оказват незащитени и нерегулеруами, тъй като спекулациите на финансовите пазари движат цените по лихвите им.
Ето какво казва по проблема Джордж Сорорс:
“В ретроспектива сега е напълно ясно, че основният източник на проблеми е фактът, че държавите в еврозоната са отстъпили на Европейската централна банка правото си да емитират фиатна валута. Те не осъзнаваха какво означава това, още по-малко пък го осъзнаваха и европейските институции.
Когато еврото бе въведено, регулаторите позволиха на банките да купуват неограничени количества държавни ценни книжа, без да заделят какъвто и да е собствен капитал; Централната банка от своя страна приемаше равностойно всички държавни ценни книжа в своя дисконтен прозорец. Търговските банки на свой ред прецениха, че им е изгодно да събират книжата на по-слабите членове на еврозоната, което да им донесе няколко допълнителни базисни пунктове. Именно това накара лихвените проценти да се доближат, което от своя страна допринесе за разминаване в конкурентоспособността.
Германия, борейки се с проблемите на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентна. Други държави се радваха на бум на имотния пазар и потреблението на база евтини кредити, което ги направи по-малко конкурентни. И тогава настъпи крахът през 2008 г., който създаде условия, които не бяха предвидени в Договора от Маастрихт. Много правителства се наложи да прехвърлят банковите пасиви в собствения си баланс и да се прибягнат към огромно дефицитно финансиране. Тези държави се озоваха в позицията на страна от третия свят, която е станала силно задлъжняла от валута, която не контролира. Благодарение на разделението в икономическите показатели, Европа реално се раздели на държави кредитори и държави дебитори. Това на свой ред воде до много сериозни политически последици.”
Както споменахме Бундесбанк има влияние върху ЕЦБ. Икономиката на Германия е ориентирана към износа. Натрупания от немските банки капитал се ориентирва извън страната към други страни членки на ЕС. Да разгледаме случаят с Испания. Тези банки инвестирват своите евра в жилищния сектор на Испания и така създават „имотния балон“. Спирайки финансирането на този сектор обаче, балонът се пука и започва началото на икономическия колапс. Цели 10% от БВП на страната потъва за няколко месеца. Някои смятат, че това се дължи на увеличението на разходите, но всъщност истаната е в спада на доходите.
Естествено идва и финансова помощ от ЕС в размиер на стотици милиарди евро. Защо? Защото голяма част отдълговете на испанските кредитополучатели са към немски редиторик. Всеки кредитор си иска парите рано или късно. Голяма част от испанските граждани са безработни, а икономиката на страната им е силно ниско ликвидна. Тази криза се разпространява и в други периферни страни на ЕС. Спекулациите, че това поставя еврото под заплаха могат да бъдат опровергани. Докато тези страни са членки на съюза и дължат пари на членки на съюза, опсаност за единната европейска валута няма. Изключването им или напускането им крие известни рискове. Няма членство в съюза, няма и финансова помощ, следователно няма и погасяване на дълга. В резултат немските ДКЦ са станали изключително сигурни, а дистанцията между различните икономически и социални класи в Европа е станала още по-голяма.
По повод всичкат тази финансова помощ Найджъл Фараж излезе с позицията, че не иска британски граждани да плащат за проблемите на периферните странина ЕС.
Последната голяма мярка е създаването на т.нар Единен банков надзор в еврозоната. По неговата сила до края на 2013 година ЕЦБ ще наблюдава и контролира 6000 банки.
Въпреки тезите на някои хора, че докато еврото има на кого да служи ще го има, винаги нещата могат де тръгнат надолу. Митът за устойчивостта на еврото може и да бъде разбит през “утрешния ден”. А изхода от кризата ли? Нищо не седи вечно на дъното, както и нищо не седи вечно на върха.
автор : (гост) • 0 коментара • 2098 прочитания • 585 уникални
таг : икономическа криза ЕС ЕЦБ ДКЦ Испания кредит