Бронко преживявания
от 11-08-2022 15:41
(5.6/10) 284Слънцето бавно пробиваше замръзналия слой на земята. Беше това време на годината, когато зимата казваше своето последно сбогом и тихо започваше да отстъпва пред идващата пролет – ледът се топеше, птиците подготвяха първите си песни, а ревът на диви животни започваше да се чува все по-често. Погледът ми бе прикован в хилядите следи, оставени в снега – напомняха на натоварена хонконгска магистрала – две лисици, няколко подскока на зайци, семейство диви глигани, елени, сърни, вълци – всичко се връщаше към живота. Бавно напредвахме през снежните преспи, възползвайки се от проходимостта на нашия 4х4 пикап. Дванадесет километра изоставен път ни деляха от мястото, към което се бяхме запътили. Само дванадесет километра, а бяха напълно достатъчни да ни върнат в едно друго измерение. Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение – предстоеше ми среща с последните двама жители на едно забравено село. Този път не бях на обичайните си пътешествия по света – яздейки с монголските номади или пустинните бедуини. Не. Този път се намирах в собствената си страна, само на 40 мин. от столицата. И все пак, без да осъзнавам, бях на път да прескоча границите на времето и да се сблъскам с едно минало, предадено на вечна забрава.
автор : (гост) Габи • 0 коментара • 701 прочитания • 494 уникални
таг :