Какво се случва с храната ни? Изгубените гени

от 15-05-2011 10:37 Какво се случва с храната ни? Изгубените гени : Jabse.InK

(5.4/10) 177
Преди месеци много се шумя около качеството на храната, с която се храним. Обсъждаше се фалшивото сирене, колбасите със съдържание на 40% месо, сухото „прясно” мляко и др. За съжаление, малко внимание се обръща на генното изменение на някои растения и загубата на сортове, които хората са отглеждали с векове.

Какъв е цветът на царевицата ?

Мнозина (както и аз преди) ще отговорят „Много ясно- жълт”. Е, по света има стотици сортове царевица и цветовете на зърната варират от бяло, през червено, до черно. Древните сортове, които хората са използвали за храна са с всякакви цветове.

Този „жълт” сорт, който ние познаваме, се е наложил като най-популярен единствено заради високата си производителност, а не заради вкусови качества или по съдържание на полезни хранителни вещества.

За мен, този факт дойде малко изненадващо, както това, че оригиналният цвят на морковите е бил лилав. Да, морковите не винаги са били оранжеви. Те са създадени в тази разцветка едва през 16 век в Холандия.

Култивирането на царевицата започва преди около 8-10 000 години на територията на днешно Мексико. Около 1500 г. преди новата ера, тя се разпространява по света. Предпочитана е заради добива, който дава на единица площ. Никоя друга зърнена култура няма толкова висока производителност.

САЩ са първенец в световното производство на царевица (42-45% от цялото количество). В първата петица са още Китай, Бразилия, Мексико и Индия.
Над 80% от произведената в Щатите царевица е генномодифицирана. В устойчивата на вредни насекоми царевица се имплементира генът на т.нар. Bt токсин (от бактерията Bacillus thuringiensis), който е отровен за ларвите на някои вредители. Друг вид модифицирана царевица е толерантна към глифосат (glyphosate) или глуфосинат (glufosinate) хербициди. Това позволява унищожаването на плевелите (и на всяка друга растителност, освен на устойчивата царевица) в засадените площи, например с Раундъп.

Въздействието на изменената царевица върху екоравновесието и организма на човека не е докрай проучено, а темата за или против отглеждането й предизвиква ожесточени спорове.

В САЩ производството й се дотира от държавата и затова тя се избира за отглеждане от мнозинството фермери. Така, постепенно през годините, Щатите се сдобиват с хиляди тонове царевица, която трябва да бъде оползотворена.Част от нея се използва за производството на биогориво.

Но, царевицата е основната използвана храна в животновъдството в САЩ. Говедата не могат да се хранят дълго време с нея, защото стомасите им не усвояват някои от протеините и. Успоредно с храненето им се дават антибиотици, за да ги поддържат живи и след ~ 6 месеца, трябва бъдат заклани, защото иначе, въпреки лекарствата-умират.

Погледнете етикетите на храните в хладилника си. Царевичното нишесте е съставна част на местните продукти, на всякакви видове чипс, корнфлейкс и зърнени закуски, вафли, тестени изделия, дори в кучешката храна.

Обикновено за подсладител на повечето газирани безалкохолни напитки и изобщо навсякъде в сладките храни, в кетчупа, фигурира наименованието „глюкозо-фруктозен сироп”, вместо захар. Глюкозо-фруктозният сироп може да бъде извлечен не само от царевица, a и от жито, картофи, ориз. Но тъй като царевицата е най-производителната и най-евтина суровина, се използва главно тя. На някои етикети, вместо по-общото „глюкозо-фруктозен сироп”, пише HFCS.
HFCS (High-fructose corn syrup) e изкуствено синтезиран сироп, извлечен от царевицата с употребата на ензими.

Продължението тук: ГМ памук , Какъв е вкусът на картофите?, Свалбард - Ноев ковчег за семена

автор : Марина Илиева • 1 коментар • 549 прочитания • 324 уникални

таг : Свалбард - Ноев ковчег за семена Какъв е вкусът на картофите? ГМ памук генномодифицирани храни

(гост) Труфка Стефанова

( 1 ) 28-05-2011 21:09 ч.

Благодаря Ви за съдържателната и полезна статия. Прочетох я с интерес, но и с много болка. Боли ме за планетата ни и за всички хора на нея. Аз съм вече във втората половина от живота си, не е ясно още колко ще живея, но какво оставяме на децата и внуците си? Човек не знае какво яде, какво пие. Всичко е отровено. Мощните компании се интересяват единствено от печалбите си, а не мислят, че живеят на същата планета и последствията са и за тях самите. Живеем не като стопани на тази земя, а като наематели, които всеки момент могат да сменят квартирата си. Много хора се възприемат като богове, правят си експерименти, без да знаят какви ще са последствията от тях.
Хората би трябвало да са отговорни за своята планета и начина си на живот, но не го правят. В нашия град в момента към общината има назначени еколози. Говорих с един от тях два пъти за отровите, които бълва едно предприятие за производство на килими при багренето на преждите си. Ефект никакъв. Човека е с амбиции да остане на постоянна работа и предпочита да прави актове за хвърлени книжки /и това е важно/, вместо да се заеме с по-сериозни неща.
Не виждам как ще се променят нещата. Природата е най-голямото чудо, а ние я рушим и променяме до неузнаваемост, а след това се вайкаме за последствията. Разбирам, че трябва да се промени психиката на човек, но не виждам как това ще стане. В същността на човека /в неговата безотговорнност/ е заложена и неговата гибел. Съжалявам, но е така.