Градът на синеоките
от 11-04-2012 10:22
(5.4/10) 123Взех си отпуската. Цялата. Дните бавно се бяха събирали с годините. Лете и зиме, болна и неразположена, често след работно време, често в уикендите и големите църковни празници, забравила коя съм нижех цифричките, подреждах документите, поправях грешки, вдигах телефона, не разбрах кога се компютъризирах, кога започнах да пуша по половин кутия цигари на вместо две и да пия по осем кафета вместо едно, кога сложих очила и кога станах тъй чаровна, че вече шефа ме забелязваше и мило ми казваше “грозното патенце”, канеше ме на вечеря всеки ден, знаеше, че ще му откажа и изглежда за това не преставаше с шеговитата задявка.
автор : (гост) • 0 коментара • 574 прочитания • 274 уникални
таг : разказ