| Вход • Пиши • RSS | Календар • Капсули • Автори 804 • Статии 30123 • Коментари 1430 |
Спорт за удоволствие или спорт за професионално развитие?от 13-07-2012 02:34![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() (5.3/10) 478Това е един доста фундаментален въпрос. И двете неща носят положителни и отрицателни неща в себе си. Всеки знае, че спорта много дава, но и много взима. Какво по-точно дава и какво по-точно взима.... е доста относително, защото е въпрос на гледна точка, понякога е въпрос на манталитет, а понякога е просто констатация. И пак – зависи... За мен решението трябва да бъде взето в самото начало, ако става въпрос за дете. Ако детето се справя добре, спорта му допада и то се развива с бързи темпове, тогава избора за спортно-състезателна дейност би бил много логичен. Но за да има смисъл в това, детето да се пуска на състезания, то трябва да е мотивирано да постига повече, да има воля за победа и амбиция за развитие. Тези неща са важни, защого професионалния спорт дотолкова се е развил, че налага ранна специализация, т.е. проява на високи резултати още от ранна възраст („ранна” в случая е отнесена към самия спорт). За да се постигнат високи резултати тренировките трябва да бъдат планувани, натоварването – дозирано, уменията – прецизирани и усъвършенствани, за да се превърне детето в спортист. За това са необходими дългогодишни труд и практика. Това е, което отнема, за да постигнеш признание. Но зависи от гледната точка – за някои това би изглеждало като безкраен процес на работа, търпение, усилия, труд и още работа, и още търпение. За други това би изглеждало като инвестиция във времето за едно по-качествено различно, по-авантюристично, по-емоционално бъдеще, с врати отворени за пътешествия към големия свят. Въпрос на гледна точка. Тук също трябва да се отбележи, че веднъж започнала да се развива, в процес на развитие на спортната дейност (с надеждата, че към рая на този период тя ще е достойна да се нарече „кариера”), вероятно логичното продължение ще е избора за треньорска дейност. Не е задължително, но е вероятно. Което всъщност е много достойна дейност, която изисква и много желание, търпение и посвещение, но ако човек ги има в себе си, няма да е просто дейност, а Професия. Ами другата алтернатива? Най-големият плюс на спорта за удоволствие е, че човек може де практикува, това, което обича, като същевременно има време и възможност да комбинира с други интереси, да се съсредоточи и в останалите неща, които са истински важни за него – работата, семейството, заслужено дълги почивки. Не че професионално развиващите се спортисти съвсем са се откъснали от други сфери на живота, просто в един момент кариерата за спортиста се е превърнала в неговата работа, хоби, начин на мислене и начин на живот. Излиза, че това „какво дава и какво взима спорта” си е въпрос на приоритет, мотивация, манталитет, гледна точка и в крайна сметка.... личен избор. автор : Virosss • 0 коментара • 1366 прочитания • 521 уникални таг : |