История на PVC прозорците

(5.4/10) 189

Поливинилхлоридът, често съкратено PVC, е термопластичен полимер. Той е полимерен винил, изработен от повтаряне на винилни групи (ethenyls) с водород, заменени от хлорид. Поливинилхлоридът е третата най-масово произвеждана пластмаса, след полиетилен и полипропилен. PVC прозорците се използват широко в строителството, защото са евтини, издръжливи и лесни за сглобяване. PVC производството се очаква да надхвърли 40 милиона тона до 2016 г. Според IUPAC, поливинилния хлорид трябва да се нарича „поли“ (chloroethanediyl), но името не се използва. PVC-то е материал, който е склонен да се полемизира по време на неговото производство и е полезен е при изгаряне.
PVC прозорците могат да бъдат по-меки и по-гъвкави чрез добавяне на пластификатори, най-широко използваните, от които са фталати. В тази си форма, те се използват в дрехите и тапицерията, за изолация на електрически кабели, надуваеми продукти и много други приложения, при които първоначално се е използвал каучук.
ПВЦ-то е било първоначално открито през 1872 г. от немския химик Еуджен Бауман, но въпреки това, то не е било патентовано до 1913 г. Изобретателят Фридрих Хайнрих Аугуст Клейт инициирал полимеризацията на винилхлорид със слънчева светлина и през 1913 станал първият човек, който получил патент за PVC. Той се опитал да използва PVC по време на разработката на комерсиални продукти, но срещнал трудности при обработката на твърдите и често чупливи полимери.
По това време Валдо Лонсбъри Семон работил за компанията „BF Goodrich“ в САЩ като изследовател. През 1926 г. Семон изобретил мек PVC или винил. Той се опитвал да дехидрохалогенизира ПВЦ-то във висока температура на кипене, за да получи ненаситена полимер, който след време да може да използва за свързване на каучук с метали или за всяка друга полезна цел. Той започнал да експериментира със захвърлените материали, като ги комбинирал с други химикали и ги излагал да се нагряват. Резултатът бил пластифициран поливинилхлорид - който ние сега наричаме PVC или винил - гъвкав "гел", който има поразително сходство с естествения каучук.
Според ПВЦ института "както и всички други пластмасови материали, ПВЦ-то е направено чрез серия от стъпки на обработка и преобразуване на суровини (нефт, природен газ или въглища) в уникални синтетични продукти, наречени полимери."
Според института, ПВЦ полимера е необикновен, защото се основава само на половина върху въглеводородните материали (етилен, получен чрез преработка на природен газ или нефт), а другата половина се основава на естествения елемент хлор (сол). Полученото съединение - етиленен дихлорид, се обработва на много високи температури, за да се получи винилен хлориден мономерен газ. Чрез химична реакция, известен като полимеризация, винилхлоридния мономер се превръща в поливинилхлориден колофон, който може да бъде използван за производството на едно безкрайно разнообразие от продукти.
Скоро след откриването му, PVC-базирани продукти като изолирани проводници, дъждобрани, душ завеси и ПВЦ прозорци станали хит на пазара. Тъй като все повече ползи от винила били открити, промишлеността разработила повече начини за производство и обработка на новите пластмасови. Предприятия, произвеждащи PVC започнали да възникват по време на 30-те години, за да отговорят на търсенето на гъвкавия материал. Само десетилетие след неговата концепция, PVC-то - известно като винил – било използвано за различни промишлени приложения, включително уплътнения и тръби. Един от секторите, които наистина се възползвали от ползите, които предлага PVC-то, бил този на завесите. Те висяли над големите входове и осигурявали преграда между отворените пространства. Те наистина били блестящи, защото помагали да се намали загубата на топлина.
По време на 40-те години индустриите в цялата страна, включително и PVC производителите, насочили вниманието си към подпомагане на военните усилия. Покритата с ПВЦ тел била широко използвана на борда на военните кораби на САЩ, заменяйки телта, изолирана с каучук. Производителите на ПВЦ работили на висока предавка и те бързо са намерили нови пазари за трайна пластмаса. След войната, новините за гъвкавостта и устойчивостта на ПВЦ-то, както и устойчивостта му на огън, довели до десетки търговски употреби.
Пет компании произвеждали PVC в средата на 20-ти век и новаторски приложения за ПВЦ-то продължавали да бъдат намирани по време на 50-те и 60-те години. ПВЦ-базиран латекс бил използван за ботуши, покрития на тъкани и надуваеми структури. Освен това били открити методи за повишаване трайността на ПВЦ-то, което отворило много нови врати към приложението му в строителството на сградата.
Продуктите от винил бързо се превърнали в неизменна част от строителната индустрия заради устойчивостта си на корозия, а химикалите ги правили идеални за изграждане на различни приложения. ПВЦ тръби скоро служели за транспортиране на вода до хиляди домове и индустрии, подпомогнати чрез подобрения в устойчивостта на материала, за да издържа на екстремни температури. Двадесет били фирмите, произвеждащи ПВЦ до 1980г.
Цялата история на ПВЦ-то има много колеблив характер. Въпреки че е преживял серия на бърз растеж, също е имал и неуспехи на опустошителни спадове, в края на които, понякога е бил много близо до изчезване. Въпреки всичко, ПВЦ-то успява да възвърне своята известност под формата на втора позиция сред списъка на търговските полимери, които били на разположение на пазара.
История на ПВЦ прозорците:
Историята на ПВЦ прозорците е достатъчно дълга - поливинилът е изобретен още през 1835 г. Въпреки това, години наред не били намерени индустриални приложения за него, и едва през 1912 г. възниква идеята за създаване на ПВЦ прозорци от този материал. ПВЦ прозорците победоносно завзели Европа и САЩ през 50-те години на ХХ век. Техният удобен дизайн бързо спечелил любовта на хората и производството започнало да расте бързо.
След края на Втората световна война, имало недостиг на материали като дърво, алуминий и стомана, затова германците, в усилията си да се възстановят, започнали да използват ПВЦ рамкирането.
Постепенно започнало подобряване на дизайна на ПВЦ прозорците и изникнали нови решения, които бързо се превръщали в реални модели. Съвременните ПВЦ прозорци дават на собственика по-големи възможности за използването му. Модерният материал, използван за прозорци, не бил податлив към нежеланите реакции на влагата, студа и ултравиолетовите лъчи. Ето защо, той можел лесно да се използва при всякакъв климат.
В повечето европейски страни, ПВЦ прозорците се появили сравнително наскоро и едва през последните години те станали наистина достъпни за повечето хора. Тяхната популярност нараства бързо. Дори и новите сгради вече са построени с вградени ПВЦ прозорци. На пазара има много компании, които предлагат прозорци за всеки вкус!
Единиците стъкло се използват не само за прозорци, а също и за балкони и лоджии. Това е особено вярно за тези, които планират да използват ПВЦ на балкона, като допълнителна стая в апартамента. Постепенно цените на ПВЦ прозорците стават дори още по-достъпни, а тяхната популярност дори още по-голяма.
Днес, ПВЦ-то е втората най-продавана пластмаса в света и в тази индустрия работят повече от 100 000 души само в Съединените щати. ПВЦ прозорците са с ниска цена, добра гъвкавост и представяне и затова са избор за десетки индустрии като здравеопазване, комуникации, космически изследвания, автомобилна промишленост, търговия на дребно, текстил и строителство.