Пет години по-рано – началото на икономическия колапс
от 10-02-2013 18:47
(5.5/10) 150Представям ви една студентска разработка на тема:
“Анализ на генезиса и развитието на ипотечната, финансовата, икономическата и политическата криза”
Смята се, че последната икономическа криза е предизвикана и се проявява първо в САЩ.
Както и предишни подобни кризи и тази се проявява със свръхпроизводство и невъзможност на населението да изкупува произведената продукция. Това е в резултат на изкуствена инфлация, спекулативно повишаване на цените и лавинообразно увеличаване на разликата между доходите на работещите спрямо тези на управляващите.
Като добре изградена икономика, чиято философия залага на „неограничените възможности” на средния гражданин, американската икономика първа в света предусети задаващата се криза и предприе, макар и с известно закъснение, някои оздравителни мерки.
Колкото и тежка и неприятна да е кризата, тя води до редица обществено-икономически и социални промени. По време на криза загиват неконкурентноспособни, зле управлявани и немаркетирани предприятия и дейности. Извършва се преразпределение на мести и световния пазари. Преструктурира се икономиката, като се въвеждат все по-нови, ефективни и високопродуктивни производства. Кризата дава възможност за бързо разрастване на добре планирани и научно подсигурени производства.
В началото на кризата 2008 година банки в Исландия създават фондови борси и съветват вложителите да изтеглят пари и да ги вложат в тезии фондови борси. Американски счетоводни фирми, като “Кей Пи Ем Джи” проверяват банки и инвестиционни фирми в Исландия и не откриват нищо нередно, а агенциите за кредитен рейтинг казали, че в Исландия е чудесно. През февруари 2007 агенциите за рейтинг решават да повишат рейтинга на банките и им дават рейтинг най-високия възможенн рейтинг ААА. Когато банките се сриват през 2008 г. безработицата се утроява за 6 месеца, а регулаторните държавни органи не предприемат никакви мерки.
През септември 2008, фалитът на инвестиционна банка “Леман Брадърс” и сриването на най-голямата световна застрахователна компания “Ей Аи Джи”, задейства световната финансова криза. Цените на акциите започват рязко да падат, като резултата е световна рецесия, оставяща 30 милиона безработни, удвоен дълг на САЩ и още куп негативи. Специалисти като Нуриел Рубини й слагат етикетa “една ужасно скъпа криза”
Тази криза не е случайност, а е причинена от една индустрия излязла извън контрол. От 1980 година насам разрастващият се финансов сектор в САЩ води до нарастването нан тежки финансови кризи. Докато всяка криза причинява все повече щети, финансовата индустрия прави все повече пари.
А как стигнахме до тук? След голямата депресия САЩ има 40 години икономически растеж без нито една финансова криза. Причината за това – финансовата индустрия тогава е строго регулирана, банките са местни фирми които имат забрана да спекулират със спестяванията на вложителите. След 1980г. обаче финансовата индустрия започва да бележи големи ръстове. Хората от Уол Стрийт започват да забогатяват. Ако всички останали печелят малко над $40 000, то цифрата за тези работещи на Уол Стрийт доближава $100 000. Администрацията на Рейган премахва ограниченията върху компании занимаващи се със спестявания и заеми, което им позволява да правят рискови инвестиции. Няколко години по-късно стотици от тези компании се провалят. Финансовата дерегулация продължава и през мандатите на Клинтън и Джордж Буш с презначаването на шефа на федералния резерв Алън Грийспан. През 1999 г. компаниите за финансови услуги “Ситикорп” и “Травлърс” се сливат в един гигант “Ситигруп”. С това се нарушава и наредбата “Глас-Стиийгъл”. Това е закон приет след голямата депресия, който забранява на банките да използват депозитите на клиентите за рисково инвестиране. Това отваря пътя за следващи сливания. Банките искат монопол, те знаят че когато са твърде големи ще бъдат подпомагани. Както казва Джордж Соръс пазарите са нестабилни или потенциално нестабилни и трябва да бъдат разделени на части, за да се регулират. Обаче с настъпването на “финансовата дерегулация” това разделение липсва и съответно регулацията няма. От тук започва и поредица от незаконни действия: подкупване на държавни служители, пране на пари, инвестирани в нелегални дейности и т.н.
От 1990 г. насам премахването на ограниченията и високите технологии водят до бум на сложни финансови продукти наречени деривати. Използвайки деривати, банкерите на практика могат да спекулират с всичко. Могат да залагат за всичко – за цената на нефта, за това дали ще фалира дадена фирма, дори и за това какво ще е времето. В края на 90те дериватие са създали нерегулиран пазар на стойност 15 трилиона долара. През 1998 година се прави опит за регулация на търговията с деривати. В резултат на това 2000 година излиза закон забраняващ каквото и да е било регулиране на сделиките с деривати.
Предпоставка за кризата са и така наречените “Структорни облигационни емисии”(СОЕ) . Ето и какво точно представляват те:
Собственикът на жилище плаща своята ипотека на кредитора(за това кредиторите били внимателни какви заеми дават). При новата система собственикът плаща ипотеката на кредитора, но кредиторите от своя страна продават ипотеката на инвестиционните банки. Инв. Банки комбинират хилядии ипотеки включително заеми за коли, студентски заеми и дългове по кредитни карти за да създадат сложните деривати наречени Структорни облигационни емисии. След това инвестиционните банки ги продават на инвеститори. Сега когато собствениците на жилища си плащат ипотеките те отиват при различни инвеститори по целия свят. Бнките плащат на рейтингови агенции да оценяват СОЕ, като на много от тях се дава рейтинг “ААА“ , който е възможно най-високия инвестиционен рейтинг. Това популяризира СОЕ и в пенсионните фондоове които могат д акупуват само високо оценени ценни книжа. Кредиторите вече не ги интересува дали кредитополучателя ще си плати дълга и започват да дават рискови заеми. Инвестиционние банки също не ги интересува, тъй като колкото повече СОЕ продадат толкова по-голяма печалба ще имат. Рейтинговите агенции на които плащат банките не носят отговорност ако рейтингите им се окажат грешни.
От 2000 година има огромно покачване на рисковите заеми наречени “събпрайм”. Но кагато хиляди такива биват обединявани, за да се създаде СОЕ, те получават “ААА” рейитнг. Много банки предпочитали събпрайм заемите, защото имали по-големи лихви. Кредиторите давали на кредитополучателите скъпи събпрайм заеми които те не могат да изплатят, а резултатът – масова злоупотреба със заеми.
Тъй като веки можел да си позволи да купи жилище вече, идва бум на строителството. А резултата – най-големия финансов балон в историята, като редомм с това в краая на 2007 година цените на жилищата в САЩ е скочила със 194%. Бордът на финансовия резерв създава механизъм за регулиране на ипотечните заеми, но председателя Алън Грийнспан отказва да го използва с думите “Аз дории не вярвам, че това ще проработи”. По време на балона самите банки вземали кредити, за да може да изкупят повече заеми, за да създадат повече СОЕ. Коефицентът между заетите пари и собствените пари на банката е наречен “задлъжнялост”. Колкото почвече банкие вземат, толкова по-голяма е тяхната задлъжнялост. Дори през 2004 г. Хенри Полсън, шефът на “Голдман Сакс”, лобирал пред Комисията за Обмяна и Ценни Книжа за премахването лимита на задлъжнялост и на банките да се позволи да заемат още пари. Комисията някак решила да позволи това и банките да могат да спекулират още повече. Резултатът – от 2003 до 2007 банките задлъжняват до ниво от 33 към 1 или с други думи казано 3 процентово намаление в стойността на активите би ги пратило в несъстоятелност.
Друг важен момент е появата на дериватите наречени “суап за кредитно неизпълнение” продавани от застрахователната компания “Ай ай джи”. Инвеститорът, който купувал суапове за кредитно неизпълнение плащал на “Ей Ай Джи” премия. Ако “СОЕ” се окажат лоши, застрахователната компания обещавала да плати на инвеститора за загубите. Но също така и спекуланти можели да купуват суапове за кредитно неизпълнение от “Ей Ай Джи”, с цел да залагат срещу “СОЕ”, каквито не притежават. Тъй като суаповете били нерегулирани компанията не заделяла никакви средства в случай на потенциални щети, вместо това раздавала бонуси на своите служители. Но ако СОЕ се окажат лоши “Ей Ай Джи”ще се изправи пред големи проблеми и заплаха от фалит.
Хората от Уол Стрийт обичат рисковете и са импулсивни. Това тяхно поведение се проявява както в работата им, така и извън нея. Според статия на Блумбърг развлечението на бизнеса е 5% от приходите на брокери на деривати в Ню Йорк и често включва стриптийз клубове, проституция и дрога. Ползването на корпоративни пари за такива цели говори само за себе си, с други думи 5% от тези пари отиват в сивата икономика(наркотици и проституция).
До края на 2006 година “Голдман Сакс” стигат още по далеч, като не само продавали лоши СОЕ, но залагали срещу тях като казвали на своите клиенти, че това са висококачествени инвестиции. Купувайки суапове за кредитно неизпълнение от “Ей ай джи” те можели да залагат срещу СОЕ които не притежавали и да получават пари при евентуален неуспех. Същия път следват и “Морган Стенли” като залагат срещу СОЕ, на които е даден рейтинг “ААА”. През това време инвеститорите продължават да губят пари. В същото време рейтинговите агенции оценяват високорискови СОЕ с неимоверно висок рейтинг(в периода 2000-2007г. печалбите им нарастват 4 пъти). Франк Партной, професор по право и финаси в Калифорнийския университет дава показания и пред двете камари на конгреса относно проблема с рейтинговите агенции. Той бива опровергаван с думите, че това са само мнения и не трябва да се разчита само на тях.
През 2009 година има изслушване пред борда на федералния резерв и щатския губернатор Фредерик Мишкин относо проблема със събпрайм заемите. Започва проверка по случая, но не са предприети никакви мерки по повод случващото се. Има редица предупреждения от ФБР, главният икономист на МВФ, Рагурам Раджан, Нуриел Рубини, статията на АлънСлоун в списание “Форчън” и във “Вашингтон Поуст”, както и постоянните предупреждения от МВФ. Поредния резултат – до 2008 броят на просорочените плащания се увеличава драстично.Кредиторите повеече не можели да продават своите заеми на инвестиционните банки и тъй като заемите се оказали лоши, много от тях фалирали. Пазарът за Структорирани облигационни емисии рухва, заварвайки банките с раздадени кредити за милиарди долари, СОЕ и недвижимо имущество(“Лемън Брадърс” обявява загуби за 3,2 милиарди долара и борсов срив; “Беаър Стърнс” фалира, като месец преди това е оценена с “AA”; “Ей Ай Джи има рейтинг “AA” два дни преди да и бъдат отпуснати помощи; в същото положение са и “Ситигруп” и “Мерил Линч”). Зачеркнати са 750 милиарда невъзвращаеми дългове раздадени от вече фалиралата “Лемън Брадърс”. Същата седмица в която става това “Ей Ай Джи” дължала 13 милиарда долара на притежатели на суапове за кредитно неизпълнение, а нямала парите. На 17 септември е иззета от правителството, а ден по късно от конгреса са поискани 700 милиарда долара за помощ на банките. Алтернативата е – катастрофален финансов срив. Цялата финансова система замръзва. Равносметкта показва че само помощите за “Ей Ай Джи” са стрували на американските данъкоплатци 150 милиона долара. Безработицата в САЩ и Европа нараства до 10%. Все повече фирми са изправени пред банкрут, като до края на декември 2008 г. гигантите “Дженерал Моторс” и “Крайслер” също се причисляват към тях. Кризата се разпростира и в Азия – 10 милиона китайци губят работата си. Шест милиона амаериканци губят жилищата си до 2010, с прогнози още 9 милиона да последват съдбата им.
Хората въвлекли света в криза в крайна сметка си тръгват с непокътнато богатвсто, като петте най-висшестоящи в “Лемънн Брадърс” от 2000 г до началото на кризата са направили над $1 млрд., когато фирмата фалира задържат всичките пари. Ето и още малко статистика: шефът на “Кънтриуайд” прави 470 милиона долара в периода 2003-2008 година; 140 милиона от тях идват като разпродава акциите й 12 месеца преди компанията да се срине; шефа на “Мерил Линч” получава 90 милиона долара през 2006-2007 година, а след като напуска събира 161 милиона долара от обезщетения. След като “Мерил Линч” бива подпомогнат с парите на данъкоплтците, бордът му раздава бонусии в размер на милиарди.
Сега банките в САЩ са по-големи, по-силни, с по-малко конкуренция. От времето на правителството на Буш се приемат данъчни облекчения които спестяват 1,1 трилиона долара, но тези пари отиват глвно при най-богатата прослойка на населението, която съставлява едва 1% от населението на САЩ. Нервенството междуу бедни и богати става едно от ней-големите сред развитите страни. Катоо допълващ резултат американските работници запчват да работят повече, но и да задлъжняват повече. Когато средната класа изпада е нужна политическа регулация, но такава просто почти липсва. В тези смутнии времена икономики като тази на САЩ се развиват изключително много в сферата на информационните технологии. Там е по-лесно да се намери хубава и добре платена работа, но за целта се изисква високо и качествено образование, което средностатистическите американци не можели да си позволят на този етап. Наблюдава се парадокс при който младите са по-необразовани и несупели от родителите си.
На 29 септември 2008 година Барак Обама казва в речта си “Алчността и безотговорността на Уол Стрийт и във Вашингтон ни доведе до финансова криза, толкова сериозна колкото всяка друга след Голямата депресия насам”. Септември 2009г. Кристин Лагард и финансовите министри на Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания и Германия, призовават страните от Г 20 включително и САЩ да наложат строги ограничения върху банковите компенсации. Юли 2010 Европейският парламент приема тези регулации, а администрацията на Обама – нямала отогор.
Стабилната финансова система един ден обръща гръб на обществото, корумпира политическата система и хвърля световната икономика в криза. На огромна цена катастрофата е избегната и света все още се въстановява.
“Хората и институциите предизвикали това са все още на власт и това трябва да се промени”.
автор : (гост) • 0 коментара • 507 прочитания • 212 уникални
таг : икономическа криза финансова криза ипотечна криза истина