Оазисът Кара Дере

от 06-08-2011 09:38 Оазисът Кара Дере : Jabse.InK

(5.1/10) 261

Ще ми се да разкажа, защото в ушите ми продължава да шуми морето, в заспалите ми очи да проблясва изгрева, а когато ги отворя, виждам гората. Високи борове, тънки и стройни, украсени с най-големите шишарки, които някога съм виждала. Някои дървета плачат, може би гората е тъжна. Скоро преди да пристигнем там е имало пожар. Поизгорели са храстите на около декар територия. Казват че хората са
се втекли на мястото на пожара, образували са верига до морето и с кофи вода, а някои с голи ръце и крака, са загасили пламъците.

Под сенките на гората скитат десетки лагеруващи. Хората там не летуват, не са на почивка или на курорт. Кара дере не е част от цивилизацията. Там се оцелява по самобитен начин, с най-необходимото и без нищо излишно.

Регулацията се случва на природен принцип. Като остане човек да преспи вечер – две и организмът му сам се приспособява. Необходимостта от храна се регулира, движението е наложително за всяка дейност, готвенето е забавно и изобретателно на принципа – от нищо нещо.

Месото нито липсва, нито е в повече ако някой донесе. Виж, бирата е необходимост, но с колела не е трудно да се стигне до цивилизацията и да се купи.

Цените в близките градчета са ниски. Моето тричленно семейство, изкара 10 дена на Кара дере със 70 лева, без да се лишаваме от нищо съществено.

Продължението и снимки ТУК:Оазисът Кара Дере

автор : Марина Илиева • 0 коментара • 970 прочитания • 439 уникални

таг : poblizo Кара Дере Карадере конкурс за пътеписи къмпинг къмпинг в България