Беше ранна есен, дъждът тъкмо беше спрял, когато получихме поръчка за преместване от малък апартамент в „Захарна фабрика“. Посрещна ни възрастен мъж – дядо Марин, с побелели вежди и тиха усмивка.
Каза, че се мести при дъщеря си в Пловдив,
» цялата статия