Как се пише академично есе

(5.4/10) 282

Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният тълковен речник на френския език Robert я обяснява по следния начин: “Резултат от опит; първите писмени текстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр”. Думата „есе“ означава също така “съчинение в проза, неголямо по обем и със свободна композиция, изразяващо индивидуални впечатления и размишления по конкретен повод или въпрос и поради това непретендиращо за определяща или изчерпваща трактовка на предмета”. Този вид есе по правило предполага, че поставения проблем се разглежда от субективна гледна точка. То може да има философски, историко-биографичен, публицистичен, литературно-критичен, научно-популярен или изцяло белетристичен характер.
През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра.
Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст - смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора.
Академично есе
Специалистите от сайта http://kursoviraboti.com уточняват, че академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че:
• могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем;
• способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем;
• могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза;
• способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи;
• могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език.
Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателно есе) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващо есе).
Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем.
Структурно-композиционен модел на академичното есе
Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение.
• Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява. Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето.
Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата:
 Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение.
 Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край.
 Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел.
 Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение.
 Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция.
 Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима.
Възможни подходи за начало на есето са:
 Реторичен въпрос.
 Използване на конкретен факт.
 Въведение чрез общо съждение.
 Директно уточняване на темата.
 Въведение чрез повествование.
 Цитат.
 Сравнение.
 Акцент върху дума или израз.
 Диалог.
 Статистически данни.
 Лично наблюдение.
 Използване на афоризми, максими, правила, сентенции.
• Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване.
Модели за организация на основната част са:
• Хронологичен ред.
• Пространствен ред.
• Причина и следствие.
• Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията).
• Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения).
• От общото към частното и обратно.
• Възходяща или низходяща градация на аргументите.
Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си.
• Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване.
Разграничават се няколко вида академични есета:
• Описателно есе, в което се представят познанията за предмета.
• Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки.
• Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части.
• Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини.
• Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни.
• Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи.
• Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза.
Специалистите от сайта препоръчват обобособяването на няколко етапа при писането на есе:
Подготовка
• Избор на темата.
• Отстояване на целта (позицията).
• Събиране и подреждане на информацията.
• Обмисляне на композицията.
• Изготвяне на план на текста.
Писане на текста.
• Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления.
• Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления.
• Примери, отразяващи конкретни факти и явления.
• Цитати.
• Литературни въпроси.
• Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация.
• Статистически данни.

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТО
Критерии Показатели
1. Тема на есето - да е значима и интересна за читателя;
- да е добре разбрана, осмислена и целенасочена;
- по-важните й аспекти да са равностойни.
2. Интерпретация на темата - да бъде оригинална;
- да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране;
- да преобладава аналитичният подход.
3. Комуникативност - предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси;
- изложението да е интригуващо и убедително.
4. Теза (основна мисъл) - кратка и внимателно обмислена;
- ясно формулирана, определяща вярната посока на есето.
5. Съдържание (аргументация и факти) - твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства;
- идеите да са ясни и логически развити помежду си;
- чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените;
- фактите да са проверени и коректно представени;
- цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията.
6. Организация (архитектоника) - стройна, логическа организация на цялото есе;
- уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето;
- заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди.
7. Стил - избягват се в максимална степен клишетата и многословието;
- правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила.
8. Грамотност и оформяне - да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни;
- графически правилно оформяне на есето.

Основните критерии, по които се оценява академичното есе в Нов български университет, са:
I. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА
1. Добре е разбран обемът на темата.
2. Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем.

II. УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА
1. Тезата е свързана с темата.
2. Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа.
3. Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца.

III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА
1. Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези.
2. Обвързаност на въвеждащата и финалната част.
3. Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците.
4. Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре.
5. Логическа кохезивност на всяко ниво на текста.

IV. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА
1. Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза.
2. Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите.
3. Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи.
4. Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат.
5. Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми.
6. Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата.

V. ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
1. Синтактически правилно изградени изречения.
2. Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки.
3. Граматическа кохерентност на текста - съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н.

VI. СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
1. Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции.
2. Обоснован, предварително избран стил на писане.
3. Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.

специализиран сайт за писане на академични есета kursoviraboti.com